Във времето на туршиите цените на зеленчуците стряскат домакините, но въпреки всичко па пазарите търговията върви. Червените чушки се търгуват за средно по 2,50 за килограм и търговци на пазара в Монтана твърдят, че не успяват да задоволят търсенето.
Червените чушки са основа на зимнината за всяко семейство в Северозапада. През уикенда най-уютната миризма – на печени червени чушки, се носи навсякъде – в големите жилищни комплекси, където по терасите бумтят чушкопеци, в селата, където хората пекат на ламарини и жив огън, дори в междублоковите пространства, които често през есента се превръщат в място за приготвяне на лютеници за десетки домакинства.
Друг особено търсен зеленчук са доматите. Хората купуват основно сорт „консерва“, защото са по-месести, с по-малко вода и чудно се вместват в лютеницата. Патладжани също се търсят. Цената им за килограм е между 2 и 3 лева на пазара в Монтана.
Септември е и царството на сините сливи. Намират за по лев килото и домакините ги купуват основно за сладко и мармалад, защото сладкото от сливи е като печените чушки, има го във всеки дом.
През последните години във все повече домове избата е фризерът. Там семействата съхраняват всичко – от печени чушки, домати и патладжани, до плодове.
Целина, копър, магданоз също са сред най-продаваните стоки в сезона на туршиите. Връзката върви средно между лев до два. Морковите пък се купуват за сурова туршия, а някои ги прибавят и в лютениците.
Все още рано за зелето и зелените домати, но все пак на пазара се предлагат. Килограмът на зелките е между 1 и 1,50 лева, толкова вървят и зелените домати.
В Северозапада туршиите се отличават от тези, които се приготвят в други краища на страната.
Тук бамята е почти екзотичен зеленчук, но пък буркани с джанки и чесън има във всяко селско мазе.
Безспорно първенството по популярност обаче държи Врачанската лютика.
Ястията, приготвяни във Врачанско, не само се отличават от тези в останалите части на страната с нетрадиционните си съставки, добавени към стандартната рецепта, но разлики има и от една къща до съседната. Едно и също вкусно ястие има няколко вариации, което го прави толкова уникално. Така стоят нещата и лютиката, която основно съдържа чушки, тъй като районът е тяхното царство, но в нея всяка врачанска домакиня добавя своята тайна съставка, различни други зеленчуци и най-важното – щипка тайна подправка, която прави Врачанската лютика истинска.
Тази лютика може да вкусиш и в други градове и селца от района – Плевен, Тетевен, Кнежа. Приготвя се различно във всеки дом, но винаги е уникално вкусна. Има варианти с боб, варени картофи, под формата на основно ястие и дори пържена, макар оригиналната рецепта всъщност да е за топеница, в която се открояват печени чушки и домати, подправени с лук, чесън, магданоз, сол и олио. Някои слагат и патладжан, за да се насладят на незабравим вкус, наподобяващ кьопоолуто.
Коя е тайната подправка за прословутата Врачанска лютика, която я прави толкова вкусна и апетитна, колкото никъде другаде не може да опитате? Ясно е, че основната съставка са чушки, а в традиционната рецепта подправката също са чушки, но люти. Не е случайно, че тази топенка се нарича лютика. Лютите чушлета, които прибавят домакините във врачанско към лютиката, я правят толкова ароматна, апетитна и различна.
В някои краища на региона добавят към лютиката брашно, като рецептата пазят в дълбока тайна, но вкусът е наистина незабравим и тотално различен.
Приготвена като топенка тази лютика се маже на препечен хляб и е чудесно мезе за ракия. Може да се похапва и с лъжичка от буркана.
СИТ
