Какво е за теб да бъдеш на врачанската сцена и да пееш пред своите съграждани?
Враца е едно от най-специалните места за мен, защото тук съм роден, тук съм израснал и тук съм започнал да създавам музика. Първият ми син и дъщеря ми са родени в града, така че няма как да не ми мило, че съм тук и човек не бива да забравя от къде е тръгнал. Много хора мислят по различен начин, но аз смятам че човек трябва да си помни корените, да се гордее с това и да отдава почит и уважение на родното място, на съгражданите си и на своите родители. Тук живеят и голяма част от моите приятелите.
Как се подготвяш преди изпълнение, като репертоар?
Първо обръщам внимание на публиката, според тяхната възраст. Обикновено се водя по техните желания и предпочитания. Те дирижират целия ми репертоар. Нямам навика да правя предварителна програма, за това какво ще изпълня. Нямам „любими песни, за любими хора“, а се водя по тяхното настроение. С годините придобих този опит да усещам публиката и да пеем това, което хората очакват.
Липсват ли ти големите концерти и турнета, които правехте със Слави и куку бенд?
Няма как да не ми липсват тези изживявания. Ние живеехме за това, да имаме лятно турне. Дори и сега, въпреки че напреднахме с възрастта, все още се сещаме за атмосферата, смеха, вечерите с приятелите, възгласите на публиката, скандирането на имената ни. Спомням си как, като си тръгнеше автобуса и всички ни аплодираха. Ако щете се сещаме и за онези, които ни критикуваха и мразеха. Липсва ми всичко това.
Спомена, хората, които не ви харесват. Какви критика ти се налага да понасяш често?
Какви ли не. При тази свобода на словото, се случва често да чета невероятни глупости. Ето наскоро един човек ми каза, че не съм никакъв певец. И аз му отговорих, че съм наясно с това, че не съм кой знае какъв певец, но имам някакви качества, които карат хората да се забавляват и по някакъв начин успявам да докосна сърца им с музиката, която създаваме с колегите. Това ми стига. Едни те харесват, други не и това е напълно нормално. Става страшно, когато станеш безразличен и тогава просто те забравят.
От много години си шоу бизнеса. Какво ти даде и какво ти взе славата?
Държа да подчертая, че шоу бизнес в България няма. Били сме в Лос Анджелис и Чикаго и там видях, какво означава да си звезда, видях къде живеят и какъв е начинът им на живот. Ако някой може да се нарече звезда в България, значи има нещо сбъркано в представите му, при този малък пазар. Това, което ми даде участието в този бизнес е всъщност целия ми живот досега. Това, че съм се занимавал с музика, че съм бил и все още съм част от Ку-ку бенд, от организацията на вечерното шоу продължава да бъде голяма част от живота ми.
По отношение на това, което ми взе шоу-бизнеса и славата – лично време и личното ми пространство. Забелязал съм нещо интересно – не се променям аз самия, а се променя възприятието на другите за мен. Тоест аз съм си същият, но хората ме смятат за повече от това, защото ме виждат по телевизията, защото правим шоу, концерти. Може би е нормално, но в крайна сметка аз съм едно обикновено момче от Криводол и се гордея с това.
В началото, когато за кратко време станах известен се замаях и влязох в роля. Но баща ми, Светла му памет, ме свали много бързо на земята. Проведохме няколко обикновени човешки разговора, с които ме накара да разбера, че аз също се храня, дишам, имам същите потребности като другите хора и съм си един обикновен човек с малко повече късмет. Както е казал един велик човек Митко Щерев: „В живота нищо не става без късмет“. Колкото и да си талантлив, амбициозен, кадърен и гениален, ако нямаш и късмет или среда, в която да се развиваш, нищо не става.
Успя ли да запазиш приятелствата си през годините?
По-голямата част от приятелствата си, които запазих, са онези от моето детство. Никога не съм крил, че това, което ми се случи в живота, до голяма степен е следствие от приятелството ми от детинство, както със Слави, така и с Евгени. Така се случи, че ни събра живота. Приятелства съм губил, защото ми е много трудно да простя предателство. Още повече, когато си направил много за един човек и виждам, че демонстрира неуважение спрямо мен, слагам категоричен край на нашите отношения.
Кой е Георги Милков извън прожекторите на известността и публичността?
Винаги съм била това, което съм, независимо къде се намирам. Никога не съм носил маски. Хората, които ме познават, знаят това. Аз съм такъв какъвто съм с всичките ми недостатъци. Не харесвам хората, които слагат маски, защото говори за двуличие. Така, както говоря с вас, говоря и с продавачката, и с всеки, който срещам по пътя си.
Предстои ли ви нещо интересно?
Предстоят много неща, но конфиденциалността в нашите среди е много важна, за това предпочитам да си замълча. И както е казал Албърт Парсън, който беше първия мениджър на BTV „В основата на добрия бизнес, седи изкуството да пазиш тайна“.
Изгуби ли вдъхновение с времето?
Не, категорично. Най-странното е, че в известен смисъл тъгата и нещастието са генератор на творчеството. Когато си щастлив не ти е до това. Когато живота започне да ти бие шамари започваш да го изразяваш по някакъв начин – дали с песен или текст за музика. Разделял съм се много хора, след които ми е било трудно и мъчно, но ако ги срещна ще им благодаря за всичко, което ми се е случило с тях, заради онова което съм създал след това.
Даниела Любомирова
