Късогледството, или миопията, е едно от най-честите зрителни нарушения в детска възраст. При него детето вижда ясно предметите наблизо, но образите в далечината са замъглени. В повечето случаи причината е прекомерното удължаване на очната ябълка в предно-задна посока, в резултат на което светлинните лъчи се фокусират пред ретината, вместо върху нея.
През последните десетилетия миопията се среща все по-често и започва във все по-ранна възраст. Колкото по-рано започне късогледството, толкова повече време има то да прогресира и толкова по-голяма е вероятността в зряла възраст да се достигнат високи стойности. Именно затова съвременната офталмология все по-често говори не само за корекция, а за “контрол на миопията”.
Какво означава контрол на миопията?
Обикновените очила коригират рефракционното нарушение и позволяват на детето да вижда ясно, но не са предназначени да повлияят процеса, който стои зад увеличаването на късогледството. Целта на контрола на миопията е да се забавят прогресията и прекомерното удължаване на очната ябълка. Към момента няма метод, който да „излекува“ вече възникналата миопия или да гарантира, че тя няма да се увеличава.
Защо е важно да ограничим прогресията?
Прогресията на късогледството обикновено е свързана с увеличаване на аксиалната дължина на окото. Колкото по-голяма е степента на миопията и колкото по-дълго е окото, толкова по-висок е рискът от определени очни заболявания в зряла възраст, сред които увреждане на макулата, отлепване на ретината, глаукома и катаракта.
Особено внимание заслужава миопията, която започва в ранна детска възраст. Колкото по-рано се появи, толкова повече години има окото да продължи да расте и съответно е по-голяма вероятността детето да достигне висока миопия. Затова разликата между например –3.00 D и –6.00 D в края на периода на растеж не е само въпрос на дебелината на очилните стъкла, а може да означава и различен дългосрочен риск за здравето на окото.
Развитието на миопията зависи от комбинация от наследствени фактори и средата. Рискът е по-висок, когато единият или двамата родители са късогледи. Значение имат още ранната възраст на поява, недостатъчното време на открито и продължителната работа наблизо.
Очила за контрол на миопията
Една от най-значимите промени през последните години е появата на специално разработени стъкла за очила, които не само коригират зрението, но имат за цел да забавят прогресията на късогледството и удължаването на очната ябълка.
Сред най-добре проучените технологии са DIMS (Defocus Incorporated Multiple Segments) и стъклата с високоасферични микролещи – HAL (Highly Aspherical Lenslets). Те осигуряват зона за ясно зрение и допълнителни оптични елементи, създаващи миопичен дефокус, чиято цел е да повлияе растежа на окото.
Клиничните проучвания показват ефект както върху прогресията на миопията, така и върху аксиалното удължаване. При двугодишно проучване DIMS стъклата са свързани с приблизително 0,34 mm по-малко аксиално удължаване спрямо стандартните еднофокусни очила. При HAL разликата достига приблизително 0,35 mm, като прогресията е с около 0,80 диоптъра по-малка спрямо контролната група.
Голямо предимство на този подход е неговата неинвазивност. За оптимален ефект очилата обичайно се носят редовно през активната част на деня. Правилното центриране и изборът на подходяща рамка също са важни.
Контактни лещи и ортокератология
Друга възможност са специално разработените меки контактни лещи с повече от една оптична зона, включително dual-focus и мултифокални дизайни. Те едновременно коригират зрението и създават оптичен сигнал, предназначен да забави растежа на окото. Методът изисква добра хигиена и стриктно спазване на правилата за носене.
При ортокератологият се използват специални твърди газопропускливи контактни лещи, които се поставят преди сън и временно променят формата на роговицата. След свалянето им детето може да вижда ясно през деня без очила или контактни лещи. Методът има доказан ефект върху забавянето на аксиалното удължаване, но изисква внимателен подбор и проследяване поради риска от инфекции на роговицата при неправилна употреба.
Нискодозиран атропин
Атропинът отдавна се използва в офталмологията, а ниските му концентрации намират приложение и при контрола на детската миопия. Ефектът зависи от използваната концентрация. Концентрацията от 0,01% има сравнително умерен ефект върху аксиалното удължаване, докато при по-високи нискодозови концентрации е установен по-силен ефект.
Възможните нежелани реакции включват фотофобия и затруднения при гледане наблизо и са по-изразени при по-високи концентрации. Изборът на терапия трябва да бъде индивидуален и да се определя от офталмолог.
При някои деца миопията продължава да прогресира въпреки лечението и може да бъде обсъдена комбинация от различни методи.
Как се проследява детето миопия?
Съвременното проследяване не се изчерпва с въпроса „Колко са се увеличили диоптрите?“. Освен зрителната острота и рефракцията, когато е възможно, се измерва и аксиалната дължина на окото. При децата определянето на рефракцията след циклоплегия остава особено важно поради активната акомодация.
Няма универсална терапия за контрол на миопията. Решението зависи от възрастта на детето, степента на миопията при установяването ѝ, скоростта на прогресия, аксиалната дължина, фамилната обремененост и ежедневните навици.
Ранното откриване, редовното проследяване и индивидуално избраният подход дават възможност да се забави натрупването на миопия през детството и да се намалят свързаните с високата миопия рискове в по-късна възраст.
//www.puls.bg
