Хирургът се включва с безплатни прегледи в кампанията за Розов октомври на високотехнологичната болница „Сърце и Мозък“ в Плевен и ДКЦ „Сърце и Мозък – Враца, които тази година отправят посланието : „ПЪРВО ТИ. Този октомври се погрижи за себе си.“
Д-р Цветомир Иванов, д.м., е част от екипа на Клиниката по онкологична и обща хирургия на високотехнологичната МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен. По повод Розов октомври той извършва безплатни профилактични прегледи в рамките на кампанията на болницата в Плевен и ДКЦ „Сърце и Мозък“ – Враца.
Д-р Иванов завършва Медицинския университет в Плевен през 2014 г. През 2019 г. защитава докторска степен с дисертация, свързана с минимално инвазивната хирургия при лечение на колоректален карцином, с научни ръководители проф. Т. Делийски и проф. Д. Димитров.
Професионалните му интереси са свързани с новостите при хирургичното лечение на колоректален карцином и карцином на млечната жлеза, съвременните методи за маркиране на лимфни възли и др. Преминал е специализации в Китай, Франция, Словения и Холандия. Част е от екипа, който въвежда в България редица иновативни техники в хирургичната онкология, включително робот-асистирани операции при рак на правото черво през 2014 г. През 2020 г., съвместно със съдовите хирурзи на МБАЛ „Сърце и Мозък“, участва в първата в България операция за превенция на отока на горен крайник след лимфна дисекция при карцином на млечната жлеза.
Коя е най-опасната заблуда за рака на гърдата?
Най-опасният мит продължава да бъде: „Нямам никой в семейството с това заболяване, затова на мен няма как да ми се случи.“
В действителност едва 10–15% от случаите на карцином на гърдата са наследствени (свързани с мутации като BRCA1/2). Огромното мнозинство – над 85% – са спорадични случаи, възникващи при жени без каквато и да е фамилна обремененост. Тази заблуда демотивира много жени да посещават профилактични прегледи, като погрешно се смятат за „защитени“.
„Не ме боли и не напипвам нищо“ – защо това не е достатъчно за спокойствие?
В ранните си стадии ракът на гърдата е напълно безсимптомен – той нито боли, нито образува бучка, която да се усети при самопреглед с ръка. Когато един тумор стане достатъчно голям, за да се палпира (обикновено над 1,5–2 см), той вече е развивал своя растеж с месеци или години.
Адекватната профилактика зависи от възрастта и индивидуалния риск:
Жени под 40 години: Годишен преглед с ултразвукова диагностика (ехография) от специалист-мамолог/образен диагностик.
Жени над 40 години: Редовна мамография (на всеки 1–2 години) в комбинация с ехографски преглед при плътна паренхимна тъкан.
Какви са съвременните технологии за ранна диагностика и възможностите в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен?
Днешните технологии откриват лезии от порядъка на броени милиметри, както и микрокалцификати – потенциални най-ранни белези на заболяването (напр. DCIS – дуктален карцином in situ), години преди клиничната им изява.
Иновации в диагностиката:
Дигитална 3D мамография с томосинтеза: За разлика от класическата 2D мамография, томосинтезата представлява поредица от нискодозови рентгенови срезове, „разслоявайки“ тъканта на гърдата. Това елиминира застъпването на тъкани и увеличава откриваемостта на рак при плътни гърди.
Контраст-усилена мамография (CEM) и ЯМР на гърди: Изключително чувствителни методи за оценка на съдовата мрежа около патологични процеси.
Възможности в МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Плевен:
В „Сърце и Мозък“ – Плевен прилагаме пълен мултидисциплинарен подход. Комплексът от високоспециализирана образна диагностика (дигитална мамография, висококласна ехография с еластография, ЯМР) позволява прецизна визуализация, а под видео/ехографски или стереотактичен контрол се извършват дебелоиглени биопсии (core/tru-cut biopsy) за хистологично и имунохистохимично верифициране. Наличието на онкологичен комитет на място гарантира, че планът за лечение, определен индивидуално за всеки пациент спрямо световните стандарти ще бъде стриктно изпълнен/реализиран до последния детайл.
Кои промени налагат преглед без отлагане и какво губим при чакане?
Всеки от следните симптоми изисква незабавна консултация:
Новопоявила се плътна бучка или уплътнение в гърдата или подмишницата.
Вдлъбване на кожата (симптом на „портокалова кора“) или промяна в контура на гърдата.
Вдлъбване, раничка или промяна във формата на зърното.
Изтичане на секрет от зърното (особено ако е кървав или спонтанен от едната гърда).
Зачервяване, затопляне или раздразнение на кожата, което не преминава.
Какво губим, когато изчакваме?
Времето е основният ресурс в онкологията. Отлагането от няколко месеца може да трансформира заболяването от ранен стадий (напълно лечим с минимална хирургия) в локално авансирал процес, изискващ тежки системни терапии и радикални интервенции.
Каква е разликата между рано и късно откритото заболяване във възможностите за лечение и в живота на жената след диагнозата?
Разликата между рано и късно открития рак на гърдата е фундаментална – тя променя изцяло както медицинската прогноза, така и целия курс на лечение и последващото качество на живот.
При рано открито заболяване (стадий I) над 90–95% от жените постигат пълно излекуване и 5-годишната преживяемост е изключително висока. Лечението в тези случаи е максимално щадящо. Обикновено се извършва органосъхраняваща операция (лумпектомия), при която гърдата се запазва в нейния естествен вид. Вместо да се премахват всички подмишнични лимфни възли, се прави само биопсия на т.нар. „стражев“ (сентинелен) лимфен възел – ако той е чист, здравите лимфни възли се запазват, което спестява на жената риска от болезнен оток на ръката (лимфедем). Възстановяването е бързо, системните терапии са значително по-леки, а жената се завръща към нормалния си начин на живот за броени седмици.
При късно или напреднало открито заболяване (стадий III и IV) ситуацията е съвсем различна. В тези стадии целта на лечението често се измества от пълно излекуване към дългосрочен контрол върху разпространението на процеса. Лечението е продължително, комплексно и агресивно – налага се провеждането на тежка химиотерапия, таргетирана или имунотерапия, както и по-радикална хирургична намеса. В повечето случаи се стига до цялостно премахване на гърдата (мастектомия) и пълна дисекция на подмишничните лимфни възли. Това се отразява физически и психологически на жената, като изисква много повече време за възстановяване и крие по-висок риск от дългосрочни усложнения и странични ефекти от системната терапия.
Кога мастектомията е необходима и по-радикалната операция по-добра ли е?
Днес медицината се стреми към съхранение на органа (органосъхраняващи операции – органотерапия/лумпектомия) винаги, когато това е възможно от онкологична гледна точка. По-радикалната операция не означава автоматично по-добър резултат.
Редица мащабни клинични проучвания категорично доказаха, че органосъхраняваща операция, последвана от лъчетерапия, осигурява абсолютно идентична преживяемост в сравнение с цялостно премахване на гърдата (мастектомия). Съвременната хирургия не цели непотребна радикалност, а постигане на пълна онкологична сигурност с максимално съхранение на анатомията и самочувствието на жената (включително чрез съвременни онкопластични техники и незабавна реконструкция).
Какво е посланието Ви към жените по повод Розов октомври?
Не позволявайте на страха или забързаното ежедневие да застанат между вас и здравето ви. Ракът на гърдата не е присъда – той е заболяване, което при ранно откриване е напълно лечимо. Подарете си време за профилактичен преглед този месец. Един час в кабинета може да спаси целия ви бъдещ живот.
