Археолози направиха революционно откритие за обитателите на пещера Магурата. По време на проучванията си, които приключиха на 9 октомври, те са открили, че пещерата вероятно е била обитавана още в началото на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Разкрити са археологически структури и са открити фрагментирани керамични материали. Предстоят допълнителни лабораторни анализи, които да помогнат за по-точно датиране, каза ръководителят на екипа д-р Ваня Ставрева.
Досега беше известно, че пещерата е обитавана през ранната бронзова и ранната желязна епоха. Новите проучвания дават категорични данни за човешко присъствие и през средната бронзова епоха, каза д-р Ставрева.
За четвърта поредна година археолози от историческия музей във Видин влязоха в Магурата, за да я проучват.
Д-р Ваня Ставрева е ръководител на екипа, а в проучванията участваха археолозите Николай Александров и Емил Ванков. Екипът работеше в Триумфалната зала, в най-крайната ѝ част, непосредствено преди Срутището. Това е част от залата, която не е била проучвана при археологическите разкопки през 60-те и 70-те години на миналия век. Районът е най-близо до галерията с рисунките.
След 10-годишно прекъсване проучванията в Магурата бяха подновени през 2023 година. Спорадични са правени през 1961, 1971, 1975, 1994, 2011 и 2012 г.
В разкопките участват само археолози, защото културните пластове в пещерата са специфични и много тънки, което изисква работа с фини инструменти и голяма прецизност. Намесата на неспециалисти би могла да наруши пластовете и да затрудни последващата интерпретация на находките. Работата в пещерата е затруднена от високата влажност и необходимостта от изкуствено осветление.
Археолозите се стремят и към създаването на доказуеми хипотези за хората, оставили рисунките в пещерата.
Фрагменти от текстил на около 5000 години бяха открити през предходния археологически сезон в Магурата миналата година. Лабораторни изследвания показаха, че тъканта е изработена от коноп, а находката е датирана в началото на ранната бронзова епоха. През последните три години проучванията са разширили хронологията на обитаване на пещерата, включително с по-ранен период между каменно-медната и ранната бронзова епоха.
Находки от пещерата участваха за първи път в националната изложба "Българска археология 2025" на Националния археологически институт с музей при БАН. Част от археологическия екип беше Центъра за праисторически изследвания "Камуно" в италианския град Капо ди Понте. Центърът е основан от проф. Еманюел Анати, автор на първата научна публикация за рисунките в Магурата. По време на посещението са обсъдени възможности за бъдещо сътрудничество. Сред тях е и представяне на изложба за Магурата в „Камуно“.
През този сезон екипът е открил археологическа структура от ранната желязна епоха.
Научната стойност на работата е преди всичко в натрупването на нови данни за хронологията на обитаване, а не непременно в откриването на впечатляващи отделни предмети, обясни д-р Ставрева.
Според Николай Александров е важно да бъдат проучени и по-късните пластове, които досега не са били изследвани достатъчно подробно.
Проучванията в Магурата се подпомагат и от община Белоградчик. Според кмета Боян Минков те имат особено значение за развитието на туризма. Пещерата ежегодно се посещава от около 35 000 души.
Минков е категоричен, че
трябва да се предприемат действия за по-бързото задвижване на процедурата по включването на Магурата в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Пещерата е включена в индикативния списък на ЮНЕСКО, но за придвижването на процедурата са необходими допълнителни действия и съдействие от страна на държавата, включително чрез Министерството на културата, подчерта директорът на музея във Видин д-р Христина Кирилова.
Сътрудничеството с италианския Център за праисторически изследвания „Камуно“ (Centro Camuno di Studi Preistorici – CCSP) е важна стъпка за проучването на скалните изображения в Магурата, убедена е д-р Кирилова. Италианските специалисти са заснели документален филм , който най-вероятно ще влезе в програмата на фестивали за скалното изкуство.
Част от залата с рисунките в Магурата е затворена за посетители заради опасност от увреждане. В пещерата е установен процес на развитие на микроорганизми, който се проучва.
Очаква се становище с препоръки за ограничаването му от проф. д-р Здравко Каменаров от Националната художествена академия. Една от обсъжданите хипотези е, че процесът може да е свързан с промяната на осветлението преди няколко години.
Проучванията в Магурата ще продължат, за да се допълнят данните за обитаването й.
СИТ
