Състоянието на кожата зависи от множество фактори - генетична предразположеност, възраст, хормонален баланс, излагане на ултравиолетова радиация, сън, стрес, тютюнопушене и ежедневна грижа. Все повече внимание обаче се обръща и на храненето. Хранителният режим не може самостоятелно да обясни появата на акне, преждевременно стареене или възпалителни кожни заболявания, но определени хранителни модели могат да повлияят на процеси, свързани с възпалението, оксидативния стрес, метаболизма и структурата на кожата.
Особен интерес представляват силно преработените и ултрапреработените храни. Към тях обикновено се отнасят продукти като сладки напитки, пакетирани десерти, бисквити, чипсове, някои готови ястия, преработени месни продукти и различни закуски с високо съдържание на рафинирани въглехидрати, мазнини, сол и добавена захар. Често те съдържат сравнително малко фибри, витамини, минерали и други биоактивни вещества.
Захарта, високият гликемичен товар и акнето
Една от най-добре проучените връзки между храненето и кожата е тази между хранителния режим с висок гликемичен товар и акнето. Сладки напитки, бонбони, сладкиши, някои видове бял хляб и други рафинирани въглехидрати могат да доведат до бързо повишаване на концентрацията на глюкоза в кръвта и последващо отделяне на инсулин.
Високите нива на инсулин могат да взаимодействат със сигнални механизми, включващи инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1). Те от своя страна могат да повлияят върху производството на себум, пролиферацията на кератиноцитите и други процеси, участващи в патогенезата на акнето.
Някои клинични изследвания показват, че хранителните режими с по-нисък гликемичен товар могат да бъдат свързани с подобрение на акнето при част от пациентите. Това не означава, че шоколадът или една порция пържени картофи непременно ще предизвикат пъпки. Акнето е многофакторно заболяване, в което участват хормонални фактори, себумната секреция, фоликуларната кератинизация, възпалителни процеси и микроорганизми като Cutibacterium acnes.
Проблемът по-скоро може да възникне, когато хранителният режим системно съдържа голямо количество рафинирани въглехидрати и добавена захар.
Прекомерният прием на захари се обсъжда и във връзка със стареенето на кожата. При процеса, известен като гликация, захарите могат да взаимодействат с белтъци и да участват в образуването на крайни продукти на гликацията - AGEs. Колагенът и еластинът, които са ключови за механичните свойства и еластичността на кожата, също могат да бъдат засегнати от тези процеси. Натрупването на AGEs се свързва със стареенето на тъканите, макар че този процес зависи от много повече фактори от приема на захар сам по себе си.
Възпаление, оксидативен стрес и чревен микробиом
Ултрапреработените храни често са част от хранителен модел, богат на добавена захар, сол и определени мазнини и сравнително беден на плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти и други източници на фибри и микронутриенти. Именно цялостният модел може да бъде по-важен от отделната съставка.
Хроничното нискостепенно възпаление и оксидативният стрес участват в множество процеси, свързани със стареенето и заболяванията. Кожата е постоянно изложена и на външни източници на оксидативен стрес – особено ултравиолетова радиация и замърсяване на въздуха. Организмът разполага със собствени антиоксидантни защитни механизми, за които са необходими и хранителни вещества.
Плодовете, зеленчуците, ядките и други минимално преработени растителни храни осигуряват витамин C, витамин E, каротеноиди, полифеноли и редица други съединения. Витамин C например участва в нормалния синтез на колаген. Когато ултрапреработените продукти системно изместват тези храни, проблемът може да бъде не само какво се приема, но и какво липсва в хранителния режим.
Интерес представлява и оста черва-кожа. Чревният микробиом взаимодейства с имунната система и метаболизма, а храненето е един от факторите, които могат да променят неговия състав и функция. Хранителният режим с достатъчно фибри подпомага микроорганизмите, които произвеждат късоверижни мастни киселини и други метаболити.
Изследва се възможната връзка между нарушенията в чревната микробиота и заболявания като акне, атопичен дерматит, псориазис и розацея. Това обаче е развиваща се област и все още не е основание всички кожни проблеми да се обясняват с „нарушен микробиом“.
Могат ли преработените храни да ускорят стареенето на кожата?
Външният вид на кожата с напредването на възрастта се определя от комбинация между вътрешно стареене и фактори на средата. Ултравиолетовото излъчване остава един от най-значимите предотвратими фактори за преждевременно стареене. Тютюнопушенето, замърсяването, недостатъчният сън и хранителният режим също могат да имат значение.
Диета, която не осигурява достатъчно белтъчини, есенциални мастни киселини, витамини и минерали, може да затрудни нормалното обновяване и функциониране на кожата. От друга страна, приемът на разнообразни растителни храни осигурява вещества, участващи в антиоксидантната защита и нормалната структура на тъканите.
Някои ултрапреработени храни съдържат и значителни количества натрий. След много солено хранене може временно да настъпи задържане на течности, което при някои хора се проявява с подпухналост. Това обаче не трябва да се бърка с трайно увреждане на кожата.
Не е необходимо всички преработени продукти да бъдат изключвани от менюто. Подобно ограничение трудно би било устойчиво, а и терминът „преработена храна“ включва продукти с много различен хранителен профил. По-важно е как изглежда храненето като цяло.
/www.puls.bg
