Стресовата хипергликемия е временно повишаване на кръвната захар по време на остро заболяване при липса на установен преди това захарен диабет. Тя може да се появи при тежка инфекция, травма, операция, инфаркт или инсулт и обикновено отминава след овладяване на острото състояние.
При постъпване в болница стойност на кръвната захар над 7,8 mmol/l се приема за хипергликемия. Такъв резултат при инфекция не означава автоматично захарен диабет, но изисква проследяване. Острото заболяване може да причини временно повишаване на кръвната захар или да разкрие нарушение в обмяната на глюкозата, което е съществувало още преди инфекцията.
Кои хормони повишават кръвната захар при инфекция?
При инфекция имунните клетки отделят цитокини (белтъци, които участват в развитието на възпалението). Те допринасят за повишеното отделяне на кортизол, адреналин и глюкагон.
Тези хормони увеличават количеството глюкоза, което черният дроб отделя в кръвта. Адреналинът и глюкагонът (хормон на панкреаса, който повишава кръвната захар) ускоряват разграждането на съхранявания в черния дроб гликоген до глюкоза, а кортизолът и глюкагонът засилват глюконеогенезата. Глюконеогенезата е образуване на глюкоза от други вещества, като аминокиселини, лактат и глицерол.
Така черният дроб продължава да отделя глюкоза в кръвта дори когато по време на инфекцията апетитът е намален и приемът на храна е малък.
Защо при инфекция организмът реагира по-слабо на инсулина?
Инсулинът понижава кръвната захар, като подпомага навлизането на глюкоза в мускулните и мастните клетки и ограничава отделянето ѝ от черния дроб.
При остра инфекция цитокините, кортизолът и катехоламините отслабват действието на инсулина. Това състояние се означава като инсулинова резистентност. Катехоламините могат да потиснат и отделянето на инсулин от бета-клетките на панкреаса. Така едновременно се увеличава образуването на глюкоза и се затруднява нейното усвояване. Кръвната захар може да остане повишена и между храненията.
При предиабет, затлъстяване или когато панкреасът не отделя достатъчно инсулин кръвната захар може да се повиши повече. Кортикостероидите, използвани при някои тежки инфекции, също допълнително повишават кръвната захар.
Кога високите нива на кръвна захар изискват внимание?
Изразената хипергликемия нарушава функцията на неутрофилите, които участват в унищожаването на бактериите. Тя е свързана също с оксидативен стрес, увреждане на ендотела и нарушения в коагулацията.
Метаанализ от 2025 г. обхваща 13 наблюдателни проучвания с общо 53 073 случая на сепсис без предшестващ захарен диабет. Ранната стресова хипергликемия е свързана с 1,75 пъти по-висок риск от краткосрочен фатален изход. Данните обаче не доказват, че самата висока кръвна захар е причината за по-неблагоприятния изход, тъй като тя може да отразява и тежестта на инфекцията.
Гликираният хемоглобин помага да се прецени дали кръвната захар е била повишена още преди инфекцията. Той отразява средните стойности през предходните приблизително два до три месеца. Стойност ≥6,5% насочва към захарен диабет, който е бил налице още преди острото заболяване.
Захарен диабет може да се диагностицира и по време на инфекция, ако случайно измерената плазмена глюкоза е ≥11,1 mmol/l и са налице симптоми на висока кръвна захар, като силна жажда и често уриниране. При липса на такива симптоми диагнозата се потвърждава с ново изследване, освен при хипергликемична криза.
В болнични условия стойности на кръвната захар ≥10 mmol/l, които се задържат, обикновено налагат започване или засилване на лечение за понижаване на кръвната захар. След отминаване на инфекцията стойностите се проследяват отново.
Стресовата хипергликемия не трябва да се пренебрегва дори когато кръвната захар се нормализира. Тя е свързана с по-висок последващ риск от развитие на захарен диабет тип 2.
/www.puls.bg
