Полипът на стомаха е образувание, което се издига над стомашната лигавица и изпъква към кухината на стомаха. В повечето случаи не причинява оплаквания и се открива случайно при гастроскопия.
Под общото название „полип“ обаче попадат образувания с разнообразен произход и вариабилен риск от рак. Най-чести са полипите на фундусните жлези (разширени жлези в тялото и горната част на стомаха), хиперпластичните полипи (разрастване на стомашната лигавица) и аденомите (доброкачествени тумори с дисплазия). Затова решението дали полипът трябва да се отстрани не зависи само от вида му при гастроскопията. Значение имат неговият размер, местоположение, повърхност и резултатът от хистологичното изследване.
При някои полипи изследването на малка тъканна проба не показва всички промени в образуванието. В тези случаи точната оценка изисква полипът да бъде отстранен изцяло.
Защо лекарствата срещу киселини се свързват с полипи на фундусните жлези?
Фундусните жлези се намират главно в тялото и горната част на стомаха. В тях париеталните клетки участват в образуването на солна киселина. Инхибиторите на протонната помпа потискат отделянето на киселина и при продължителен прием могат да предизвикат промени във фундусните жлези.
Париеталните клетки се уголемяват, а просветът на жлезите постепенно се разширява и придобива вид на малки кисти. Когато тази промяна обхване няколко съседни жлези, може да се оформи полип. Понижената киселинност повишава и отделянето на гастрин – хормон, който стимулира растежа на клетките в стомашната лигавица. Точният механизъм, по който се образуват полипите, не е напълно изяснен.
Продължителният прием на инхибитори на протонната помпа се свързва с по-честа поява на полипи на фундусните жлези. След спиране на лекарството при част от случаите полипите намаляват или изчезват. Откриването им обаче не означава, че лечението трябва да бъде прекратено. Преценява се дали лекарството все още е необходимо и дали се приема в най-ниската ефективна доза.
Полипите на фундусните жлези се откриват по-рядко и при инфекция с Helicobacter pylori и при атрофичен гастрит. Причината за тази обратна зависимост не е напълно изяснена.
Дисплазията (нарушение в строежа и деленето на клетките) се среща рядко при полипите на фундусните жлези, които не са свързани с наследствено заболяване. Многобройни полипи в млада възраст, наличие на дисплазия, нетипичен вид на полипите или липса на прием на инхибитор на протонната помпа насочват към наследствена полипоза и налагат изследване на дебелото черво.
Какво показва хиперпластичният полип за останалата стомашна лигавица?
Хиперпластичният полип най-често възниква върху хронично увредена стомашна лигавица. Причината може да бъде инфекция с Helicobacter pylori, автоимунен гастрит или друг продължителен възпалителен процес.
Повърхността на стомашната лигавица има малки вдлъбнатини (foveolae gastricae), в които се отварят стомашните жлези. При продължително увреждане епителът им се възстановява многократно. Вдлъбнатините постепенно се удължават и разклоняват, а разрастването на лигавицата може да доведе до образуване на полип.
Затова стомашният аденом се отстранява изцяло, независимо от размера. При аденоми над 20 милиметра огнища на рак се откриват в до около половината от случаите.
Освен аденомите, отстраняване се препоръчва и:
При полип на фундусните жлези над 10 милиметра, с разязвяване или нетипична повърхност;
При по-голям хиперпластичен полип, полип на краче или полип, който кърви или причинява анемия.
При хиперпластичните полипи само размерът не е достатъчен за решението. Значение имат и видът на полипа, резултатът от хистологичното изследване и състоянието на останалата стомашна лигавица.
Хиперпластичните полипи могат да намалеят или да изчезнат след успешно лечение на инфекцията с Helicobacter pylori. Рискът от дисплазия и рак на стомаха нараства с размера на полипа.
Кога полипът в стомаха трябва да се отстрани?
Аденомът е доброкачествен тумор, чиито клетки имат дисплазия още при възникването му. Той често се развива върху лигавица с атрофичен гастрит и чревна метаплазия. С увеличаването на размера нараства и вероятността в него да има тежка дисплазия или огнище на рак.
Затова стомашният аденом се отстранява изцяло, независимо от размера. При аденоми над 20 милиметра огнища на рак се откриват в до около половината от случаите.
Малките полипи на фундусните жлези с типичен вид обикновено не се отстраняват. Отстраняване се препоръчва при размер над 10 милиметра, разязвяване или нетипична повърхност.
При хиперпластичните полипи решението не е толкова еднозначно. По-големите полипи, образуванията на краче и полипите, които кървят или причиняват анемия, обикновено се отстраняват. Само размерът обаче не е достатъчен за това решение. Значение имат и видът на полипа, резултатът от хистологичното изследване и състоянието на останалата стомашна лигавица.
Ретроспективно изследване в университетска болница в Тунис обхваща 18 496 гастроскопии. Сред 127 полипа с хистологичен резултат 55,9% са хиперпластични, 18,1% са полипи на фундусните жлези и 5,5% са аденоми. Кървене след ендоскопското отстраняване е настъпило при 3,9% от процедурите и се среща по-често при прием на антикоагуланти или антиагреганти. Този резултат показва защо преди отстраняване на полип трябва да се отчита и лечението, което повишава риска от кървене.
Високата честота на инфекцията с Helicobacter pylori в региона вероятно влияе върху съотношението между отделните видове полипи. Затова тези проценти могат да се различават в държави, където инфекцията е по-рядка, а употребата на инхибитори на протонната помпа е по-разпространена.
/www.puls.bg
