93-годишният Константин Коцев е един от малкото живи свидетели на Народния съд. Тогава бил на 12 години и присъствал на заседание на Народния съд във Фердинанд. Помни съдиите, помни как са били подредени хората и как са вкарани в залата арестантите. Всичко се случвало в читалището.
Коцев днес живее в София, но пристигна в Монтана, за да помогне при издирването на хора, осъдени през 1945 година. И до днес възрастният човек работи по няколко часа на ден в администрацията на богословския факултет на Софийския университет, а спомените му за ужасната 1945 са напълно бистри.
Влязъл в залата, защото съдили вуйчо му - Димитър Христов Димитров. До 9 септември 1944 г. той бил директор на прогимназията в Бели мел. Обвинен е в това, че поддържа предишната власт.
„В заседанията на Народния съд не допускаха близки на подсъдимите – синове, дъщери, съпруги. В залата влизаха тези, които можеха да викат силно „Смърт“. Аз успях да се промуша. Семейството ми разчиташе на мен да гледам, да слушам, после да разказвам. Чак когато разсекретиха архивите, разбрах, че вуйчо ми е бил съден като поддръжник на предишната власт. Обвиненията бяха смешни – кой какво казал на училищна конференция, кого натопил. Може би някой от по-възрастните жители на Монтана го познават, защото след затвора и реабилитацията преподаваше физика в реалната гимназия под името Христов. От село осъдиха и околийския лекар Аврам Рапонски“ , спомня си Коцев.
Той е син на свещеник. Завършил семинария и Духовна академия. Работил е в транспорта, строителството, след промените три и половина години бил секретар на Врачанския митрополит, след това изпълнителен директор на ефория „Зограф“ и в администрацията на Софийския университет. Но никога няма да забрави проблемите, които имал, защото е син на свещеник. Опитва се да не си спомня за пречките и униженията – своите и на други хора, но те са част от живота му и няма как да се забравят.
„Каква вина има писарят в общината във Вълкова Слатина ( дн. Доктор Йосифово), - издавал удостоверения, завеждал кореспонденцията, не е бил бирник, а беше осъден на 15 години като враг на народа. Когато излезе от затвора и се върна на село, не издържа – беше пречка за сина си, и се самоуби“, разказва Коцев.
Възрастният човек се включи в сбирката на инициативния комитет, създаден преди близо 20 години с една цел – да издири имената на осъдени от Народния съд и да издигне паметник на жертвите на комунизма в Монтана.
„Искаме да уточним, дали не сме пропуснали някого от убитите, професиите им, от кои населени места са. По време на подготовката установихме, че сред загиналите има учители, служители на банки, ученици, свещеници, кметове, началник пощи, лекари, адвокати, студенти. В едно от селата са убити петима учители – цветът на интелигенцията“, каза Борис Ангелов, председател на инициативния комитет.
Сред участниците в срещата бе и 90-годишният Никола Марков от Чипровци. През 1950 година семейството му, заедно с още петдесетина души, включително и бременни жени, е интернирано в Карнобатско. По онова време той бил 15-годишен. Там били под наблюдение винаги, работили в земеделието.
„Баща ми никога не се е занимавал с политика. Но негов приятел казал, че превеждал през границата бегълци от режима. И това бе достатъчно, за да ни изселят. А след години аз разбрах, че преди да бъде съден, в следствието е бил пребиван до припадък – каза ми го негов съкилийник. Затова и толкова рано напусна този свят. “, разказа дядо Никола.
След завръщането на семейството в Северозапада, те нямали право да си отидат в Чипровци, заселили се в Монтана.
На гарата във Фердинанд бил арестуван търговецът Аспарух Гогов. Това станало през октомври 1945 година. Няколко дни близките му носели храна в ареста, а после той изчезнал – закарали го някъде. След известно време жена му срещнала милиционер, облечен с кожуха му, разказа внучката Мими Гановска.
„Явно вината му е, че е бил заможен. Той имаше четири деца. Майка ми се криеше, за да шие дрехи на съседи и познати, защото друга работа не можеше да започне. Аз и да исках да уча в университет, нямаше как. Много трудно беше. Не мога дори да говоря за онова време.“, сподели Гановска.
Идеята за издигане на паметник на жертвите на комунистическия режим е от 2010 г. През февруари 2020 г. Инициативният комитет получи всички разрешителни, а през това лято започна монтирането на монумента. Досега с документи са потвърдени 310 имена на осъдени от Народния съд и убити. Над половината са от Фердинанд, останалите - от Берковско и Ломско.
Паметникът се гради единствено със средства на дарители и до няколко месеца ще бъде завършен.
СИТ
