Таня Николова е първият дипломиран ресурсен учител в област Враца и вече 20 години работи в подкрепа на деца със специални образователни потребности. Целият ѝ професионален път е свързан със СУ „Св. св. Кирил и Методий“ –Козлодуй.
Завършила е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а по-късно – „Педагогика на деца със специални образователни потребности“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Преминала е специализации в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Тракийския университет, както и множество обучения по национални и международни програми, сред които тези на FICE и UNICEF.
Вярва, че обучението и подкрепата на децата трябва да се развиват непрекъснато и да се съобразяват с потребностите на всяко от тях. През юли 2025 г. е одобрена по програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш“. Тя е един от основателите на сдружение „Подай ръка – Козлодуй“, създадено с усилията на родители и специалисти, в подкрепа на младежи със затруднения и техните семейства.
Съвсем скоро предстои откриването на клуб към сдружението.
Госпожо Николова, Вие сте ресурсен учител в Козлодуй от 20 години. Запознайте ни с децата със специални образователни потребности.
Специалните образователни потребности може да възникнат при сензорни, физически, множествени увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, разстройство от аутистичния спектър, нарушения на способността за учене, деца с нарушен слух и говор. Това са деца, които имат необходимост от по-специални нужди при обучението си.
Какво прави ресурсният учител за тези ученици?
Ресурсният учител е специалист, който работи в подкрепа на деца със специални образователни потребности, техните учители и семейства. Нашата роля е да изграждаме среда, в която всяко дете да се чувства прието и уверено, а обучението да е съобразено с неговите възможности - индивидуални образователни програми, допълнителни занимания за овладяване на учебния материал, работа върху развитието на социални и комуникативни умения, подкрепа на учителите от класа при адаптирането на учебния процес, консултиране и насърчаване на родителите, за да може училище и семейство да вървят заедно в подкрепата на детето. Ресурсният учител е своеобразен мост между ученика и учебния материал, между семейството и училището, между различията и приемането. Основната цел е не просто усвояването на знания, а изграждането на самостоятелност, увереност и умения, които ще помагат на децата и извън класната стая, в реалния живот.
Какво Ви мотивира да се включите в програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш“?
В началото на месец юли тази година, бях одобрена за участие в програмата на Български дарителски форум „Научи се да даряваш“. Това е голяма чест и отговорност за мен.
Програмата може ли да учи и нас възрастните хора?
Да, програмата е насочена към учениците, но учи и нас, възрастните, че истинската промяна започва с малки, но осъзнати стъпки. Тя показва, че даряването не е само пари, то може да бъде време, внимание, умения или дори споделяне на опит. Всеки може да бъде дарител, когато протегне ръка и направи добро.
Какви са дейностите и целите на училището Ви по тази програма през новата учебна година?
През новата учебна година ще реализираме различни ученически инициативи, чрез които децата ще даряват време, внимание и умения. Ще създаваме проекти, които ще показват, че дори малките жестове могат да имат голямо значение. Ще учим децата да бъдат активни граждани, да разпознават нуждите на другите и да търсят решения заедно.
Тази година училището Ви празнува 40 годишен юбилей. Какво означава това за Вас и каква е личната Ви равносметка за 20 години работа, като ресурсен учител, срещайки се с много детски усмивки и много родителски тревоги?
Мотивирам учениците и стимулирам личностното им развитие. Тази година е особена за мен – нашето училище става на 40 години, а аз отбелязвам 20 години работа като ресурсен учител. Две десетилетия, през които съм се срещала с много детски усмивки, но и с много родителски тревоги. Не успяхме да постигнем много , знам, че все още сме длъжници на децата със специални образователни потребности и техните семейства. За мен е удоволствие да се срещам с толкова усмихнати, позитивни ученици с грейнали очи за надежда и реализация в живота. Но и отговорност пред децата и техните родители, които вярват в мен.
Кой е най-тежкият въпрос, който си задавате след толкова упорит труд с учениците със специални образователни потребности?
Най-тежкият въпрос, който си задавам, е „Какво се случва с учениците, когато завършат училище?“
А какви предизвикателства срещат децата със специални образователни потребности и техните семейства след завършване на училище? Има ли реализирани младежи със специални потребности?
За съжаление, в момента за повечето от тях липсват реални възможности за продължаване на развитието, социализация и трудова заетост. Това води до изолация, загуба на умения и тежко емоционално състояние, както за младежите, така и за техните близки.
Как възникна идеята за създаване на Сдружение „Подай ръка – Козлодуй“?
Именно от този болезнен въпрос се роди идеята. Събрахме се родители и специалисти, обединени от една и съща болка и надежда. Така създадохме „Подай ръка – Козлодуй“, за да осигурим пространство за развитие, подкрепа и социализация на младите хора с увреждания.
Какви са целите на новия клуб, който предстои да откриете?
Скоро ще открием нашия клуб – място, където младите хора с увреждания ще се чувстват приети, ще развиват умения, ще общуват и ще творят. Сградата за клуба ни е щедро предоставена безвъзмездно от семейство Каменови - това е истински пример за дарителство и съпричастност. Всички дейности ще се осъществяват на доброволен принцип от екип от родители, учители и специалисти.
Какви ще са заниманията на младите хора в клуба?
В клуба ще има занимания по готварство, изработване на сувенири и мартеници, арт и музикални работилници, както и практически умения за самостоятелен живот.
Как хората от Козлодуй и региона могат да се включат или да помогнат?
Вярвам, че когато се обединим – училище, семейства и общност – можем да дадем на тези млади хора не просто бъдеще, а щастливо бъдеще. Каня всеки, който вярва в доброто, да се присъедини към нас – защото промяната започва от един човек, но се случва, когато вървим заедно.
Госпожо Николова, Вие сте учител с огромно сърце ! Притежавате спектър от качества - търпение, спокойствие, разбиране, а креативност и проявявате много любов, за да образовате и подкрепяте уменията на учениците. Как се научихте на това?
Благодаря. От голямо значение е ресурсният учител да има огромно сърце, да бъде много търпелив и гъвкав, да разбира трудностите на тези деца. Учителят трябва да намери формула за индивидуалните потребности на всеки ученик в образователния процес. И много важно нещо е учениците да получат толерантност и разбиране от децата в класа и другите в училището. Тези ученици трябва да знаят, че ние много ги обичаме и сме съпричастни с тях.
Румяна Георгиева
