Ванина Вецина e водач на листата на ПП-ДБ за изборите на 27 октомври в област Монтана. През 2023 г. беше избрана за народен представител в 49 –тото Народно събрание и за по-малко от година успя да спечели доверието на колегите си от парламентарната група и коалицията, така че Северозападът и област Монтана да влязат във фокуса на вниманието им.
Преди да влезе в политиката развива собствен бизнес и управлява консултантска компания в сферата на строителството и оценяването. Правоспособен оценител е в няколко области, включително европейски признат оценител на недвижими имоти (REV). Била е председател на Контролния съвет на Камарата на оценителите в България.
В периода януари – август 2022 година беше областен управител на Монтана.
Завършила е УАСГ със специалност „Геодезия, фотограметрия и картография“ и има магистратури по „Европейска публична администрация“ от Софийския университет и специализация по „Международни отношения и бизнес“ от УНСС.
Омъжена, майка на три деца - двама сина и една дъщеря.
Госпожо Вецина, имате успешен бизнес в София, защо решихте да се върнете и да работите за област Монтана?
Моето детство премина в Берковица, съпругът ми също е от Берковица, майка ми и свекърва ми са живи и здрави, живеят тук и децата са непрекъснато сред тях. Аз самата израснах в патриархално семейство и много исках децата ми, макар и да учат в София, да прекарват повече време в атмосферата на малкия град, защото това им създава чувство за принадлежност, за общност. Всъщност аз никога не съм напускала родния край, защото паралелно с бизнеса в София имаме и малък семеен хотел в Берковица и управлението му изисква една част от времето да сме тук със съпруга ми.
Познавайки и предимствата, и недостатъците на живота в област Монтана, преди три години приех поканата и реших да се включа в листата на Продължаваме Промяната. Краткият ми опит като народен представител в 49-тото НС ми показа още по-ясно проблемите на Северозапада – репутацията му на беден, изостанал, по-особен регион, създава една порочна нагласа на пренебрежение, на отказ от действия, на обреченост. Най-тъжното е, че самите хора от областта сякаш се срамуват от родния си край и много често влиятелни личности дори не споменават, че са от тук. Затова първата ми задача беше да заявя гордо, че съм от Северозапада и да покажа предимствата му първо на колегите си от парламентарната група и коалицията, а след това и на всички останали, с които работя. Така успях да привлека вниманието към нас на различни представители на законодателната и изпълнителната власт, а след това да искам от тях подкрепа за конкретни проблеми. Бях не просто удовлетворена, но и щастлива, когато по време н посещението в Монтана чух акад. Денков като министър-председател да обявява Северозапада за приоритет на правителството.
Каква е каузата, която защитавате?
Това е каузата ми – да убедя и политиците, и жителите на областта, че всички заедно можем да работим за изваждане на Северозапада от списъка на най-бедните региони като го превърнем в приоритет на държавата. Това означава веднага да се предприемат няколко конкретни стъпки – да се обяви за такъв, за да има ясно заявен ангажимент, да се сформира екип към правителството, който да работи по различните аспекти - демографска криза, транспортна свързаност и инфраструктура, социална политика с акцент върху младите семейства, политика за подпомагане на бизнеса и насърчаване на нови инвестиции, здравеопазване и грижа за възрастните хора. Следващият етап е изготвяне на краткосрочна програма 2025 – 2030 с конкретни мерки.
Мислите ли, че това ще спре младите хора да напускат областта?
Не, това няма да спре голяма част от тях, защото младият човек иска да излезе от семейното гнездо, да види широкия свят и да търси нови хоризонти. И това не е лошо, защото младите се образоват, добиват опит и започват да осъзнават по друг начин ценностите в живота. Големият въпрос е как да ги мотивираме да се върнат един ден! Това е по-сериозната ми цел – да създадем такива условя на живот тук, че нашите деца, вече образовани и постигнали стандарт на живот, да се върнат тук. Хоризонтът от 5 години, разбира се, е твърде кратък, но ако сега започнем да работим по същество, през 2030 г. съм оптимист, че демографският ни профил ще е променен.
Кое е първото, с което трябва да се захванат депутатите от Северозапада, за да усетят хората някаква грижа?
Бих казала, че трябва да започнем от избора. Хората са уморени и апатични и с отказа си от гласуване на практика изпращат в Народното събрание народни представители, които, без да засягам никого, най-малкото са безразлични към региона или просто изпълняват политическите си задачи. Честно трябва да кажа, че има и такива, които работят за региона, но всичко е някак си „на парче“. Няма визия и стратегия и най-вече – няма конструктивно сътрудничество между депутатите от Северозапада. Аз защитавам тезата, че независимо от политическите различия, народните представители от областите Монтана, Враца и Видин трябва да имат обща програма, когато става дума за региона.
Доста утопично ми звучи, особено а фона на активната негативна кампания срещу Вас в момента…
Не съм казала, че е лесно, особено на фона на чудовищно противопоставяне и напрежение, което се насажда в обществото. Но човек трябва да гледа позитивно и няколко крачки напред. Предизборните кампании се изродиха и от диалог за важните теми се превърнаха в трибуна за вихрене на низки страсти. Кампанията срещу мен показва изнервеност от страна на конкурентите ми и тотално нарушаване на етичните норми. С опитите да ме злепоставят всъщност сквернят паметта на покойния ми брат Пламен Кръстев, който си отиде твърде млад. Взех семейството си, отидохме на църква, запалихме свещичка в негова памет и след това вкъщи си пуснахме песните му. Знам, че ако ме гледа от онзи свят, ме подкрепя безусловно!
Според Вас какво е онова, което би накарало хората да излязат и да гласуват?
Срещам се с десетки хора всеки ден и съм приятно изненадана, че не малка част от тях ясно заявяват, че ще гласуват. Не мисля, че хората от област Монтана са толкова заблудени, те знаят, че ако не гласуват, други ще го направят под натиск или за пари и така ще завъртим за пореден път спиралата на разочарованието и недоволството. Това не може да продължава безкрайно. На скептичните се опитвам да обясня смисъла на гласуването като наше изконно право, но и като наш дълг. Не гласуваме за другите, гласуваме от уважение към нас самите и нашата роля в това общество! Дали аз ще гласувам или не, на 27 октомври четирима избрани ще станат депутати от област Монтана в 51-то Народното събрание. Ако се откажем да гласуваме, избирателната активност, примерно, ще е 30% и тези 30% жители на област Монтана ще определят кои ще са нашите народни представители. Откъде идват те – грубо смятам – между 10-15% би бил купеният вот, 10% корпоративният и излиза, че само 5% от населението гласува по съвест! При 50% процента активност обаче предопределеният вот отново е 25%, но свободният вот става 25%, а не 5%!
Това се опитвам да убедя хората – протестирате срещу статуквото като гласувате, а не като се отказвате от това свое право! Затова, жители на област Монтана, моля ви, гласувайте! Покажете, че СЕВЕРОЗАПАДНЯЦИТЕ са независими хора със самочувствие и самоувереност, хора, които няма да се оставят да бъдат купувани и манипулирани!
Коалиция ПП-ДБ е с номер 26 в бюлетината
101 е преференцията за Ванина Вецина
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
