Изследователи са открили бавен сигнал, който преминава от червата към мозъка и ни кара да харесваме храни, предизвикващи приятно усещане – откритие, което обяснява защо кафето е толкова обичано въпреки силния си горчив вкус, пише „Индипендънт“. Изследването, публикувано в списание „Нейчър“, е проведено от екип от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Според него става въпрос за допаминов сигнал, който позволява на мозъка да научава за хранителното съдържание на храната.
Докато предишни изследвания вече са описали бързодействащите пътища на допамина и как те насочват поведението, бавният компонент на действието на този мозъчен хормон е оставал слабо изучен. Сега учените са идентифицирали мозъчните клетки и нервните връзки, които обработват информация за вкуса и хранителните вещества, базирана на бавни сигнали, пристигащи от червата. Ключова роля играе специфичен път, свързващ допамин-произвеждащите неврони във вентралната тегментална област (VTA) с предната базолатерална амигдала (aBLA). Той помага на мозъка да свързва вкуса на дадена храна с хранителната ѝ стойност. „Тук идентифицираме допаминов път, който позволява учене за хранителното съдържание на храната“, пишат учените.
В експерименти с мишки изследователите доставяли глюкозна вода или течност, наподобяваща милкшейк, директно в стомаха на животните, заобикаляйки вкуса. Резултатите показали, че хранителните вещества предизвикват продължително освобождаване на допамин в базолатералната амигдала. Когато тези нервни влакна били изкуствено стимулирани, мишките започвали да предпочитат безкалорийни вкусове, след като ги опитат. Според изследователите именно тази система кара хората да се научат да харесват някои храни, като кафето, с течение на времето. „След като мозъкът ви се е научил да свързва вкуса на любимата ви напитка с прилива от кофеина, кафето започва да има много по-добър вкус“, коментира пред „СайНюз“ старшият автор на изследването Закари Найт.
Авторите на изследването смятат, че откритието може да отвори нови възможности за науката. То повдига възможността един ден хранителните предпочитания на хората да бъдат коригирани чрез целеви лечения. „Тези открития установяват неврална основа за това как животните научават за хранителното съдържание на храната си“, обобщават учените.
//dariknews.bg/
