Руски и украински представители ще се срещнат днес и утре в Абу Даби (Обединените арабски емирства) за двудневни преговори с посредничеството на САЩ - първите от февруари - след като миналата седмица американският президент Доналд Тръмп предположи, че е възможно широко мирно споразумение за прекратяване на войната (в петата си година) и което би могло да включва европейската сигурност, предаде Ройтерс.
Европейски сили като Франция, Германия и ЕК ще изпратят представители на преговорите в ОАЕ, но Русия даде ясно да се разбере, че не желае европейците да вземат участие в преговорите.
Вместо това украинската делегация ще се срещне отделно с тях, за да информира европейските си съюзници за напредъка на разговорите, които е планирано да започнат в 10:30 ч. местно време (6:30 ч. по Гринуичq 8:30 ч. българско време), съобщиха представители на Киев.
“Правим всичко, за да гарантираме, че Европа е участник в дипломатическия процес”, каза вчера ръководителят на украинската делегация в преговорите Рустем Умеров.
Оглавявана отново от сътрудника на Кремъл Владимир Медински като главен преговарящ, руската делегация включва за първи път и заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков, както и генерал-лейтенат Юрий Жигарловски от Генералния щаб на руската армия.
След лична среща с пратеника на руския президент Владимир Путин в Белия дом миналата седмица Тръмп прогнозира, че скоро може да бъде постигнато мирно споразумение.
Американският президент често е казвал, че прекратяването на най-смъртоносния конфликт в Европа след Втората световна война е близо, но досега обаче не е постигнато споразумение, отбелязва Ройтерс. Все пак преговорите бяха възобновени през последните седмици - след месеци, през които вниманието на Вашингтон беше фокусирано върху войната в Иран, обръща внимание агенцията.
Публично няма признаци, че Путин е склонен да се откаже от настояването си Украйна да предаде целия източен регион Донбас, преди да може да бъде сключено мирно споразумение. Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна също категорично отказва да предаде земя, "за защитата на която са умирали украински войници", както е заявявал.
Настъплението на Русия на фронтовата линия се забави до почти пълен застой тази година, посочва Ройтерс. В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че позицията на Украйна в разговорите се засилва в резултат на неотдавнашните ѝ успехи на бойното поле, които включват връщането на част от територията в Донецка област - район от Донбас, богат на въглища.
“Украинските войски в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна“, каза Зеленски в своето вечерно видео обръщение снощи. Той посочи, че Русия понася “рекордни загуби“ - твърдение, оспорено от Москва - и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати войната.
Американските преговарящи смятат, че Зеленски и Путин може би са склонни да постигнат компромис по ключовия въпрос за територията, като всеки от тях отстъпи по малко, заяви американски представител пред Ройтерс. Съгласно предложеното споразумение Украйна ще получи мирен договор, гаранции за сигурност и пътна карта за членство в ЕС.
Високопоставен украински представител категорично отрече правителството на страната му да обмисля подобни отстъпки. Въпросът за територията може да бъде обсъждан само на лидерско ниво и само в контекста на подходящи гаранции за сигурността на Украйна, заяви той.
Спирането на ударите срещу енергийна инфраструктура, обявено от Тръмп миналия месец, не издържа много. Украйна ескалира ударите си срещу руски рафинерии през последните седмици, а Москва атакува украински електроснабдителни съоръжения и градове. Миналата седмица Тръмп заяви, че пратениците са обсъдили по-широко споразумение за сигурност, което може да включва цяла Европа, без да даде повече подробности.
“Това ще бъде голямо споразумение и ще надхвърли Украйна”, каза американският президент.
Коментарите му предизвикаха негативна реакция от някои европейски представители, които заявиха, че всякакви преговори за европейска сигурност изискват пряко участие на съответните правителства и че Русия не трябва да участва в определянето на европейската политика за сигурността.
Преди пълномащабната си инвазия в Украйна през 2022 г. Русия поиска изтеглянето на силите на НАТО от страните, присъединили се към алианса след 1997 г., което НАТО отхвърли.
Американските пратеници, включително зетят на Тръмп Джаред Къшнър, разговаряха миналата седмица в Брюксел с представители на НАТО, ЕС и големите европейски сили, с които обсъдиха гаранциите за сигурност.
Очаква се външните министри на страните от Г-7 също да обсъдят Украйна днес на срещата си в Париж, в която ще се включи и украинският външен министър Андрий Сибига.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви преди отпътуването си за Франция в неделя, че има напредък в това как би могла да изглежда архитектурата за сигурност на Европа след конфликта.
Зеленски от своя страна изрази надежда, че победата на Демократическата партия на междинните избори в САЩ миналата седмица може да увеличи подкрепата за Украйна във Вашингтон.
Откакто Тръмп встъпи в длъжност за втория си президентски мандат през януари миналата година, САЩ намалиха директната помощ за Киев, а Европа се превърна в основен чуждестранен донор за бюджета на Украйна и военните ѝ поръчки.
//dariknews.bg/
