58 евроцента струва закуската, а между 2 и 3 евро е купонът за обяд
С началото на учебната година започнаха и дебатите около училищните закуски. Все повече родители твърдят, че децата им не ядат така наречените безплатни закуски, защото не отговарят на изискванията за здравословно хранене, а учители споделят, че кошчетата около училищата след голямото междучасие са пълни с изхвърлени кифли и питки. Някои деца предпочитат изобщо да не вземат предлаганите в училищата закуски. Има и такива обаче, които с удоволствие изяждат кифлите до последния залък.
106 евро годишно струва ежегодно закуската за едно дете. Тези пари трябва да стигнат за 180 учебни дни, т.е. на ден кифлата струва 58 евроцента. Сумата е пренебрежимо малка и според фирмите, които печелят конкурсите, срещу тези пари е трудно да се предложи наистина здравословна храна – закуска и плод. В баничарниците една обикновена баничка със сирене се продава за 1,50 евро, а парче пица стига до 2,20 евро. Кифлата с мармалад е 1,20 евро, а сандвич с кайма струва 1,50 евро.
Всички родители искат децата им да се хранят здравословно, но голяма част от тях се опасяват, че храната, която малчуганите получават в училище, е изключително вредна за тяхното здраве. Меденка, кроасан, сандвич, бисквити, кифла, питка със салам и нито един плод – това получават децата в училище, а тези закуски драстично се разминават с полезната храна. Те са пребогати на трансмазнини, както и на мастни киселини. Това са вещества, с които организмът на един възрастен може лесно да се справи, но този на детето – не, коментират диетолози.
Децата предпочитат пакетирани храни от лавката, сок и вафла, а тези, които учат в близост до хипермаркети пълнят магазините по време на междучасията. Касиери споделят, че най-често хлапетата купуват понички топ „донати“, кроасани и различни бутерки от витрините с прясно изпечен хляб.
В Монтана 1561 момичета и момчета от първи до четвърти клас получават безплатни закуски, а тези в подготвителните групи, които имат право да кифли всеки ден са 969.
И ако закуската е за всички деца от подготвителните групи и началните класове, то обядът е по желание. Ежедневният обеден купон в различните училища в Северозапада се движи между 2 и 3 евро.
В Монтана училищата сами търсят кой да доставя храната чрез пряко договаряне или обществени поръчки, а във Враца храната за всички се приготвя в общинската кухня на социалната служба.
Обедното хранене е задължително за средищните училища, казват специалистите. Това са училищата, където учат пътуващи деца и има целодневна организация.
В община Монтана средищни са шест училища – четири в града – „Св.св. Кирил и Методий“, „Никола Вапцаров“, „Христо Ботев“, „Отец Паисий“ и две в селата – основните в Габровница и Смоляновци. Обяд обаче се предлага и в другите училища, където има целодневна организация на обучение.
В основно училище „Петър Берон“ учат 373 момичета и момчета. 173 от тях са в целодневно в училище. 133 от тях обядват там. Дневният купон е 2,25 евро, но родителите плащат по 2 евро. 25 евроцента се поемат от училищния бюджет.
В основно училище „Св.св Кирил и Методий“ децата са 499. Част от тях пътуват от Долно Белотинци и Николово. 301 момичета и момчета са през целия ден в училище. Обществената поръчка за обедното хранене все още не е приключила, казват от ръководството, но е ясно, че купонът ще е 2,50 евро на ден, а за децата, които пътуват – 1,50 евро.
Абсолютно безплатен е обядът за децата от началното училище „Георги Бенковски“ в ромския квартал „Кошарник“ в Монтана. Там учат 80 хлапета от 1 до 4 клас. 40 от тях са в целодневна форма на обучение, но на обяд имат право всички и родителите им не плащат нито цент за това.
Храненето в училищата и качеството на това, което се слага на масата в столовата, се контролира от инспекторите на РЗИ и от специалистите по безопасност на храните към БАБХ.
Съгласно наредбата, приета през октомври миналата година, при изготвянето на менюто трябва да участва медицински специалист.
В средно училище „Христо Ботев“ във Враца тази задача е поверена на училищния фелдшер, каза директорът Красимир Богданов. Менюто се изготвя ежеседмично, а учителите събират информация за това какво харесват децата.
„Ако видим, че някое от ястията не се харесва, го махаме от менюто. Храната се приготвя за всички училища в община Враца в три общински кухни. Всяко училище я получава в специални съдове и на място се разсипва за децата.“, каза Богданов.
В училището учат 700 момичета и момчета, от тях 250 обядват. Менюто е тристепенно – супа, основно и десерт, а купонът 2,96 евро. Ако децата изберат само две ястия плащат по 2,45 евро.
Според здравните инспектори обедното меню в почти всички училища отговаря на стандартите. Децата получават нормална храна, но големият проблем остават фаст фууд менютата, които те предпочитат. Почти до всяко училище, особено около гимназиите, се появиха павилиони с пици, дюнери, пържени картофи, които са любима храна на тийнейджърите. Вместо обяд за 2 евро, те избират дюнер и пържени картофи за минимум 7 - 8 евро.
Друг проблем според специалистите са енергийните напитки. Проучвания показват, че между 20% и 28% от учениците и младежите редовно консумират енергийни напитки. Голяма част от тях ги пият от 1 до 4 пъти седмично, а около 9–10% от учениците в горен курс признават, че приемат по няколко кутии на ден. Вманиачаването започва още в прогимназията 5–7 клас, където около 20% от децата пият поне по 5 енергийни напитки седмично, но пикът е при гимназистите.
В магазините е забранено на деца под 18 години да се продават енергийни напитки, но в павилионите за цигари и алкохол, които са на метри от гимназиите, това не се спазва. В големите вериги касиерите не продават на непълнолетни, но касите на самообслужване няма как да бъдат контролирани.
Лекари предупреждават, че енергийните напитки водят до ускорен пулс, високо кръвно, безсъние, тревожност и дори по-сериозни сърдечни проблеми.
Съгласно новата наредба за ученическото хранене, приета през октомври миналата година. Менютата за ученическо хранене се изготвят ежеседмично с участието на медицински специалист и/или технолог по хранене и трябва да отчитат нуждите на ученици със здравословни проблеми. При всяко хранене се осигурява прием на пълноценна и разнообразна храна, включително достатъчно плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, зърнени храни и белтъчни източници като месо, риба, яйца и бобови. В менюто се включват пълнозърнести продукти, а рибата като основно ястие се предлага най-малко веднъж седмично. При целодневно хранене се осигуряват минимум 400 g плодове и зеленчуци и 400 g мляко или млечни напитки дневно. Не се допуска предлагане на мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти или имитиращи съставки. Консумацията на мазнини трябва да бъде в граници от 25 до 35 % от енергийната стойност, а свободните захари – не повече от 10 % от енергийния прием за деня. Солта се ограничава при приготвянето на храните, без възможност за допълнително осоляване по време на хранене. При приготвянето на ястията се прилагат здравословни кулинарни технологии – варене, варене на пара, задушаване и печене при умерена температура. Пържени храни могат да се предлагат само при целодневно хранене и не повече от два пъти седмично, при спазване на изискванията за използваната мазнина. В училищните търговски обекти и автомати не се допуска предлагането на пържени картофени и зърнени изделия, екструдирани продукти с мазнина, пържени тестени изделия, сладкарски изделия с високо съдържание на мазнини и захар, сухи супи и бульони. Разрешава се предлагането само на здравословни храни – сандвичи, тестени закуски с ниско съдържание на мазнини и сол, плодове, зеленчуци, млечни и зърнени десерти, натурални сокове и вода, като поне един сандвич трябва да е с пълнозърнест хляб. Допускат се напитки като вода, чай, мляко и млечни напитки, нектари без добавена захар, смути и топъл шоколад.
