Развитието на зрителната система е сложен процес, който започва изключително рано – още около третата седмица от бременността. В този период от развиващия се мозък започват да се оформят структури, от които постепенно се формират очите. В края на бременността основните анатомични структури на окото вече са формирани, но все още зрителната система не е зряла. Развитието продължава и след раждането, най-интензивните промени се случват през първата година от живота.
Как вижда бебето?
Още в първите дни след раждането новороденото реагира на ярка светлина чрез мигане;
Около 6–8-седмична възраст доносеното здраво бебе обикновено започва да установява и задържа зрителен контакт с хората. То може да реагира на лицето на родителя и с мимика;
На 2–3-месечна възраст бебето започва да проявява по-голям интерес към ярки и контрастни предмети;
Около 3–4 месеца обикновено вече може да фиксира погледа си върху малък предмет и да го проследява с очи, когато той се движи пред него;
Около 6-месечна възраст двете очи вече работят по-координирано и бебето може по-добре да използва информацията от двете очи едновременно, което е важно за възприемането на дълбочината и разстоянието;
Между 9-ия и 12-ия месец зрението вече има все по-голяма роля в самостоятелното движение. Детето използва очите си, за да се ориентира в пространството, да намира предмети и да насочва ръката си към тях.
Как продължава да се развива зрението след първата годинка?
През следващите години от живота на детето, с развитието на двигателните умения зрението започва да има все по-голяма роля при ходене, изкачване и слизане по стълби, игра и манипулиране с малки предмети.
Между 2- и 3-годишна възраст детето постепенно започва да различава по-фини детайли и форми. То може да разпознава познати изображения и предмети, да съчетава зрителната информация с наученото и да изпълнява задачи, които изискват по-точна координация между очите и ръцете.
През предучилищната възраст зрението продължава да се усъвършенства. Детето вече трябва да може да използва зрението си за сложни дейности – рисуване, подреждане на елементи, проследяване на предмети и подготовка за четене.
Около 5–6-годишна възраст зрението вече позволява на детето да се справя с типичните за училището зрителни задачи – разпознаване на букви и цифри, четене от близко разстояние, ориентиране на дъската и работа с малки детайли.
В края на този период, зрителната острота обикновено се доближава до стойностите при възрастните, но точната възраст, на която се достига определено ниво, варира.
Как пречупвателната сила на окото се променя в различните етапи от детското развитие?
Успоредно с функционалното съзряване на зрението, продължава и растежът на самото око. След бързия растеж през първите години, увеличаването на очната ябълка постепенно се забавя. Промените в дължината на окото, роговицата и лещата влияят върху рефракцията – начинът, по който окото пречупва светлината, за да се формира ясен образ.
При малките деца наличието на далекогледство (хиперметропия) е напълно обичайно. Повечето доносени новородени се раждат с известна степен на далекогледство, тъй като окото е с по-малка дължина спрямо тази при възрастния човек. С растежа на окото и промените в роговицата и лещата, рефракцията постепенно се променя – процес, известен като еметропизация. Леката хиперметропия често не причинява очевидни зрителни оплаквания, защото детското око има много добра способност за акомодация – то може да увеличи пречупващата сила на лещата и да компенсира част от далекогледството. По-значимата хиперметропия обаче може да води до напрежение при работа наблизо, главоболие или проблеми с фокусирането. При някои деца тя е свързана и с развитие на страбизъм.
Астигматизмът също е често срещан в ранната детска възраст. При бебетата астигматизмът често е по-изразен, отколкото при по-големите деца. С развитието на окото, особено през първите няколко години, той постепенно намалява.
Важно е асиметричните рефракционни аномалии да бъдат открити навреме. Ако едното око постоянно получава по-неясен образ, развиващият се мозък може да "започне да разчита” повече на другото око, което е предпоставка за развитието на амблиопия („мързеливо око“).
Докато далекогледството и астигматизмът са сравнително чести в ранното детство и при много деца намаляват с развитието на окото, през следващите години при част от децата започва да се проявява късогледство. При него няма тенденция за намаляване с времето, а напротив - протича стационарно или най-често прогресира. Именно затова регулярното проследяване е ключово в тази динамична за зрителното развитие възраст.
Кога поведението на детето може да е сигнал за проблем?
В първите месеци могат да се наблюдават особености в движенията на очите – те се срещат и при напълно здрави новородени. Например очите понякога не се движат напълно синхронно или могат временно да се отклоняват. Обикновено тези явления постепенно изчезват до около 3–4-месечна възраст.
Има обаче признаци, които не бива да се пренебрегват. Повод за консултация с детски офталмолог са например:
Липса на зрителен контакт или трудност при задържане на погледа;
Липса на реакция към познати лица и предмети;
Необичайно „търсещи“ движения на очите;
Неволеви ритмични движения на очите (нистагъм);
Постоянно втренчване в ярки светлини;
Често и силно търкане или натиск върху очите
При по-големите деца сигналите могат да бъдат по-различни. Например детето може да:
Присвива очи, когато се опитва да види нещо надалеч;
Приближава се прекалено до телевизора, книгата или играчките;
Държи книгата или телефона необичайно близо до лицето;
Затваря или покрива едното око,
Често търка очите си;
Оплаква се от главоболие или умора при зрителни задачи;
Губи интерес или да се затруднява при дейности, изискващи зрително внимание;
Има трудности да вижда написаното на дъската в училище.
Тези признаци не означават непременно наличие на очно заболяване, но могат да бъдат сигнал, че зрителното развитие не протича по очаквания начин и е необходима оценка от специалист.
Нормалното зрение се формира постепенно – чрез съвместното развитие на окото, ретината, зрителните нервни пътища и мозъка. Първите години са особено важни, защото тогава зрителната система има най-голяма способност да се адаптира и съзрява.
/www.puls.bg
