Изложба под надслов „Завръщане“ с 37 маслени платна от различни етапи от творчеството на големия български художник Кирил Петров организира Община Лом. Вернисажът се осъществява съвместно с Националната галерия и Ателие-колекция „Светлин Русев“ и ще се състои на 24 септември (четвъртък) от 17:30 в ОХГ „Иван Манойлов“.
Събитието е планирано в началото на тази година. То е част от изложбения план на Националната галерия и част от богатата културна програма на Община Лом и нейната програма „Памет и почит“.
Поради големия интерес към обичания художник се очаква присъствието на екипи от НХГ, изкуствоведи и представители от Съюза на колекционерите в България. Платната на изтъкнатия автор ще останат в Лом до 20 октомври. Живописната експозиция предхожда предстоящите в началото на следващата година чествания по повод 130-годишнината от рождението на изтъкнатия творец.
Кирил Петров Цанов е един от най-значимите български художници. Новатор и модернист. Изкуствоведите го поставят сред най-видните ни живописци. Роден е на 6 януари 1897 г. в Сталийска махала, Ломско. Завършва Ломското педагогическо училище (1915), където се увлича по живописта под ръководството на учителя му по рисуване Никола Канов. Участва в Първата световна война (1916–1918) като командир на взвод.
През 1926 г. Кирил Петров завършва Художествената академия в София в класа на проф. Никола Маринов – в знаменития курс, дал на България значими художници като Илия Бешков, Илия Петров, Любомир Далчев, Александър Стаменов. Изявите му започват веднага, без мъчителни кризи и експериментални колебания. Приет е за член на Дружеството на независимите художници. През 1931 г. става член на Дружеството на новите художници. Участва във Втората световна война (1943–1944). Новатор и модернист, един от представителите на движението „Родно изкуство“. През 1979 г. умира в София.
Носител на златен медал от изложението в Париж през 1937 година. Народен художник! За творчеството му са издавани редица монографии и книги от водещи изкуствоведи. Заснемани са филми. Участва в групови изложби с най-именитите български художници. Почитат го НХГ, СГХГ, галерията в град Монтана и множество галерии в страната. Изключителна рядкост и ценност е за колекционери. Някои от композициите му са определяни и днес като единствени по рода си в българската живопис. Стига се дотам, че самият художник е увековечен и рисуван от някои от най-значимите ни художници като проф. Илия Петров, Светлин Русев, Атанас Пацев, Васка Емануилова…
Когато в следвоенна България постепенно се налага социалистическият реализъм като официална художествена норма, Кирил Петров е обвинен във формализъм. Творчеството му не отговаря на налаганата нова естетика. След критиките художникът се оттегля от публичния художествен живот. Избира самоизолацията като форма на съпротива срещу наложените художествени норми. В годините на изолация рисува едни от най-хубавите си творби. Преоткрит е за родното изкуство от Светлин Русев.
Творчеството на Кирил Петров е съизмервано по значимост за българското изобразително изкуство редом с това на най-видните ни представители като Златю Бояджиев, Владимир Димитров – Майстора и Иван Милев. Нещо повече – авторитетният изкуствовед Димитър Аврамов ще каже за Кирил Петров следното: „Наблюдавайки искрено заобикалящата го действителност, той смогва да я пресъздаде тъй вярно, както никой в нашата живопис преди него не е успял да стори това; или ако трябва да изразим безрезервно своето убеждение, сторил го е с такава неподправена правдивост и първична суровост, каквато до началото на 30-те години на миналия век никой наш битоизобразител не е достигал“.
„Кирил Петров е сред личностите, които имат приносно значение за развитието на новата българска живопис. Като художествено явление неговото изкуство е уникален пример за органична връзка между традиция и новаторство. Като един от оригиналните изразители на движението за „родно изкуство“ след 20-те години на ХХ век художникът и житейски, и творчески е неразривно свързан с родовия корен, с духа на родната Сталийска махала и света на българското село. Парадоксално е как, без да променя тематиката и философската същина на творчеството си, той осъществява коренна образно-пластическа еволюция, която изразява и пряко влияе върху обновителния процес в българското изкуство след 50-те години.
Личност със свое кредо и мисия, пословично скромен и безкомпромисно последователен, Кирил Петров завеща безценно богатство на българското общество – своята новаторска и модерна живопис, без която е невъзможно да си представим развитието и националната идентичност на българското изкуство“, казва за Кирил Петров изкуствоведът Борис Климентиев.
