Бурни аплодисменти неколкократно огласиха преливащата от колорит и публика препълнена Общинска художествена галерия „Иван Манойлов“ във вторник вечер при откриването на изложбата „Видения“ на обичания ломски художник Петко Петков. Десетки негови почитатели, колеги, приятели и колекционери почетоха твореца с присъствието си и го обсипаха с подаръци, откупки, наздравици и прегръдки. Специални поздравления с пожелания за здраве, вдъхновения, уловени видения и дълъг и пълноценен творчески път изпрати на автора самият председател на Съюза на българските художници г-н Любен Генов.
Петко Петков–Ломски е роден през 1958 г. в Лом. Възпитаник е на ПГ „Найден Геров“ в гр. Лом. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, след това и Националната художествена академия „Николай Павлович“ при проф. Иван Кирков със специалност „Живопис“. Именитият професор го определя като един от най-добрите негови ученици изобщо.
Като дете, при първите си плахи опити с четката, Петко Петков е насърчаван от големия български художник Кирил Петров, който му дава увереност и безценни напътствия. Ученик е и на видния художник и педагог Иван Манойлов, създал плеяда от художници в Лом.
Петко Петков е сред малцината майстори на живописта, които владеят техниката сфумато. Творбите му са изпълнени с характерните за колоритния художник образи с удължени експресивни форми, често разгърнати в многофигурни композиции. В тях утвърденият майстор на колорита материализира променливата крехкост на човешката фигура и душевност, уловени в състояния и мигове на трансформация.
Героите на Петко Петков не изглеждат като хора, позирали пред художника, а като образи, които са му се явили – за миг изплували от цвета, преди отново да се разтворят в него.
Петко Петков изгражда свой разпознаваем пластически свят в полето на експресивната фигуративна живопис, в който могат да бъдат открити далечни родства с някои от големите линии на европейския модернизъм. Издължените лица, бадемовидните очи и изведената до знак човешка фигура напомнят за пластическата елегантност на Модилиани, но при Петков тя губи своя покой и придобива вътрешна тревожност. Свободното разместване и деформиране на човешката анатомия отвеждат към следкубистичните търсения на Пикасо, а експресивният контур и масковидността на някои от образите откриват по-далечно родство с драматичната фигуративност на Жорж Руо. С Шагал го свързва не толкова начинът на рисуване, колкото свободата на въображаемото пространство – хора, животни, предмети и фрагменти от различни реалности съжителстват без необходимостта от обяснение и се подчиняват на логиката на съня, спомена и видението. Тези аналогии обаче не обезличават художника. Напротив – при Петко Петков те се преобразуват в собствен живописен език, в който цветът, деформацията и фрагментарният образ превръщат човешкото лице от портрет в състояние, а фигурата – от изображение в психическо присъствие.
Петко Петков участва в много колективни, национални и регионални изложби. Представял е изкуството си в над 10 самостоятелни експозиции във Варна, повечето в Художествения музей „Георги Велчев“. Два пъти „Петко Ломски“ е избиран за художник на гр. Варна. В последните години Петко Петков живее и твори в Лом. Това е неговата пета самостоятелна изложба в града. Участвал е в множество самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина.
Негови картини са притежание на Националната художествена галерия – София, Софийската градска художествена галерия, Градската художествена галерия в гр. Варна, както и на редица държавни и частни галерии в България, Франция, Швейцария, Германия, САЩ, Италия.
