Домашните любимци са част от дома на много хора. Те обаче могат да бъдат носители на различни болестотворни организми, особено ако прекарват време навън.
Зоонозните патогени са бактерии, вируси, паразити или други организми, които могат да заразяват както животни, така и хора.
Дивите животни често се разглеждат като източник на нови заболявания при хората. Въпреки това домашните животни споделят повече зоонозни патогени с хората, защото живеят в непосредствена близост до тях. Това улеснява предаването на инфекции.
В ново изследване са анализирани данни от над 400 научни проучвания. Целта е била да се установи как начинът на живот на котките – на закрито, на открито или в дивата природа, влияе върху вероятността те да носят патогени, опасни за хората.
Изследователите са установили близо 100 зоонозни патогена при котките. Сред тях са причинителите на бяс, токсоплазмоза, инфекции с кръгли червеи и салмонелоза.
Резултатите показват, че при домашните котки, които се разхождат навън, имат между 3 и 5 пъти по-голяма вероятност да носят болестни патогени в сравнение с котките, които живеят само в дома. Освен това при котките, които се разхождат навън, имат почти същата вероятност да бъдат носители на поне един такъв патоген, както бездомните котки.
Откритието е важно, защото свободно движещите се домашни котки често контактуват с хора, други домашни животни и диви животни.
Котките, които се движат свободно навън, ловуват животни и преминават през среди, в които може да има патогени и замърсители. Изследвания показват, че собствениците често нямат представа, че котката им ловува, докато е навън.
Според различни оценки домашните котки убиват милиарди диви животни годишно, а над 2000 вида са документирани като тяхна плячка.
Сред животните, които котките ловуват, има видове, способни да пренасят заболявания, предаващи се между животни и хора. Това включва гризачи, птици и прилепи, които обикновено имат ограничен пряк контакт с хората.
Домашните котки могат да донесат в дома уловени гризачи или други животни, които носят патогени. Има документирани случаи на котки, които внасят в жилища прилепи, заразени с бяс. По този начин котките могат да създадат връзка между дивата природа и хората, като пренесат патогени от естествената им среда в дома.
Рискът не се ограничава само до собствениците на котки. Котките на открито често оставят изпражнения в градини, паркове, детски площадки и други обществени места.
Изпражненията могат да съдържат голям брой яйца на паразити. В зависимост от вида на паразита те могат да останат в почвата или водата от месеци до години и да представляват риск за хора и животни, които влизат в контакт със замърсената среда.
Според авторите на изследването най-ефективният начин за намаляване на тези рискове е да се ограничи свободното движение на котките без надзор. Това не означава пълна забрана за излизане навън. Възможни решения са специално обезопасени външни пространства за котки („catio“), разходки с повод, контролирано време навън или други форми на наблюдаван достъп до открити площи.
Ветеринарните грижи са важни за здравето на котките. Редовното обезпаразитяване и ваксините, например срещу бяс, помагат да бъдат защитени от различни заболявания, дори когато живеят само вкъщи.
Въпреки това нито ваксините, нито препаратите срещу паразити могат да предпазят от всички болести, с които котката може да се сблъска навън. Затова ограничаването на контактите с потенциални източници на зараза също е важно.
Често се смята, че котките трябва или да се разхождат свободно навън, или няма да живеят пълноценно. Според учените това не е вярно. Например никой не смята, че кучетата трябва да се движат без надзор по улиците или да ловуват диви животни, за да бъдат щастливи и здрави.
Изследванията показват, че котките, които живеят вкъщи или излизат навън под контрол, също могат да имат щастлив, здравословен и по-дълъг живот.
/www.puls.bg
