2076 момичета и момчета до 29 години, които живеят в Северозапада, са безработни. Това показват данните на статистиката. Най-много като абсолютен брой са младите хора без препитание в общините Вълчедръм и Бяла Слатина. Във Вълчедръм са 162-ма, а в Бяла Слатина – 207.
Според специалистите младежката безработица в България постепенно намалява, но се запазват значителни различия между местните пазари на труд. Докато в големите икономически центрове делът на регистрираните безработни младежи е нисък въпреки по-големия им абсолютен брой, в редица малки общини, особено в Северозападна България, той остава висок.
В област Видин безработните млади хора са 541. Най-много са в общините Видин и Димово – по 137 във всяка. В община Бойница, където живеят основно възрастни хора и единствените работодатели са общината и училищата, младите, регистрирани в бюрото по труда, са само двама. В Макреш са четирима, а в Ново село – петима. В Белоградчик с регистрации на трудовата борса са 59 младежи, в Ружинци – 76, в Чупрене и Брегово по 40. В община Видин младите хора без работа са 10,39 % от всички регистрирани на борсата.
В област Враца в бюрата по труда регистрации имат 841 девойки и момчета до 29-годишна възраст. Във Враца са 120, в бяла Слатина 207, в Козлодуй 147, в Мездра само 41. В община Враца безработните младежи са 11,24 на сто от всички безработни.
В област Монтана младите без препитание са 694-ма. В община Монтана те са само 59, което е 7,14 от всички безработни. Най-много са във Вълчедръм – 162-ма, в Лом са 121, в Бойчиновци 93, в Берковица 55, а във Вършец 48. В най-малката община – Георги Дамяново младите хора без работа са четирима.
Данните на специалистите и цифрите в Северозапада показват, че делът на безработните сред населението на 15-29 годишна възраст на места остава висок. Над 10% е в 18 общини, над 5% – 63 общини, а над 20% е единствено в Чупрене.
Най-видимите струпвания на такива общини са в Северозапада и Североизтока, както и в малките общини край Благоевград. В повечето областни центрове делът на безработните младежи е под и около един процент, а прави впечатление, че в столицата, въпреки че е най-големият общински пазар на труда в страната, този дял е вторият най-нисък в страната – 0,63%. Дори и в общините, където младежката безработица е относително висока тенденцията е към постепенен спад.
Показателен за структурните различия между местните пазари на труд е делът на младежите сред всички безработни, като дой варира от 2-3% до над 20%, като в двата края на подредбата са най-вече малки общини. Логично е регионите с по-застаряло население да имат по-малко безработни младежи, но данните сочат тъкмо обратното. Най-вероятната причина за това е по-ниската обща активност на пазара на труд в застарелите региони. Много ясно личат районите с нисък дял на младежите в общата безработица –около столицата и Средногорието, както и Черноморието, където хотелите и заведенията създават много подходящи за младите работни места, анализират експертите на Института за пазарна икономика.
СИТ
