Днес - в съботата преди Петдесетница православният свят отбелязва Черешова задушница. Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки. Библейските текстове казват, че след Възнесението на Христос на небето вратите на Рая се затварят, а душите на мъртвите могат да се възнесат в отвъдното отново на Черешова задушница, като техните живи близки трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва. Живите молят за опрощение за греховете на починалите си близки, за да могат те да намерят покой и да не се скитат не земята.
Християнската традиция повелява да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.
Молитви за опрощение на този ден се четат във всички църкви. Нужно е и да се приготвят жито, хляб, постни сладки, постен кекс да се вземе червено вино, както и от първите череши за годината, които да се раздадат между живите и да се оставят на гробовете
Вярва се, че на Черешова задушница мъртвите първо посещават своя гроб и затова живите им роднини трябва занесат храна и вино на мястото. Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга Дяволът, прелива се с червено вино и вода и се пали свещ. Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.
Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза. Камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите. Службите са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали. На следващия ден е Петдесетница - 50-ят ден от Великден, и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария.
Черешова задушница се нарича още Спасовденска задушница.
Името на задушницата идва от сезона на черешите. По това време те вече узряват и се раздават за помен заедно с жито, хляб и вино. Килограм череши по пазарите върви на цена от 5 до 6 евро. Намират се череши и за по 4 евро, но по-дребни.
На Черешова задушница традиционно се спазва пост, защото задушницата винаги се пада в събота преди Петдесетница, а периодът преди празника е свързан с духовно пречистване и въздържание.
Според православната традиция на самата задушница не е задължителен строг пост като през Великденските или Коледните пости, но много хора избират да се въздържат от месо и тежки храни в знак на смирение и почит към починалите си близки.
Най-важната част от деня обаче е молитвата, посещението на гробовете и раздаването „за Бог да прости“.
„Именуването на тази задушница като Черешова идва просто от народните традиции заради периода в който вече плодът на черешата е узрял. Всъщност задушниците са неотменна част от богослужебния кръг на Църквата. Важно е да се знае, че всеки съботен ден от седмичния кръг е посветен на мъртвите, защото след умъртвяването на Господ Иисус Христос на кръста в петък, с Душата Си Той в събота слезе при мъртвите, очакващи го отвека да ги изведе в Своето Небесно царство. Народните вярвания са пъстри плетеници и наслагвания между фолклор, суеверия и догматика. Много често те кореспондират с истините на вярата, но друг път са чист фолклор, а понякога стигат и до небивалици и мистика.“, казва архимандрит Антим - игумен на Боровишкия манастир и духовен наставник на монахините в Клисурския манастир.
На задушница не се работи
Църквата не забранява, но призовава да не се работи, ако конкретната работа търпи отлагане за друг ден. Да се нахранят животните не е грях, да се прекопае градината е грях спрямо разбиранията за задушница. Има славянско поверие, което гласи, че в деня на задушница, душите на покойните посещават дома си. И те се наскърбяват, като видят, че близките им си вършат работата и са ги забравили.
На Черешова задушница не се пере на ръка, защото ще се похаби време, което е отредено за мисълта за душите. Но няма пречка да се пусне пералня. По същата логика, не трябва да се чисти, защото това отнема време, а чистенето спокойно се отлага за следващия ден.
Няма пречка да се пусне робот, който да събере праха. На този ден църквата забранява къпането, тъй като то е част от грижата за себе си, а на задушница грижата се насочва към покойните. Според старо поверие, в годината има три дни, в които не е редно да „крадем“от времето, което е предназначено за мисъл за мъртвите.
Някои хора се отдават на забавления и почивка през „неработния“ ден, смятайки, че спазват забраните, но всякакви дейности като екскурзии, срещи с приятели, забавления са недопустими на този ден.
СИТ
