Липсата на интерес в родителите към вътрешния, емоционален свят на децата им, често е причината за посягане към наркотиците
Трагичният инцидент в Благоевград повдига отново въпроса какви и колко достъпни са наркотиците за децата.
Кои най-често се купуват от подрастващи и ученици? Канабис, кокаин, екстази, амфетамини. Данните са официални на държанво и европейско ниво.
Много по-опасни са синтетични и полусинтетични канабиноиди. Такъв е хексахидроканабинола във вейповете, които имитират ефекта на марихуаната. Синтетичните катиноли, които са вид прахчета или соли и вече натрупалия печална популярност фентанил. Употребяват се под формата на вейпове, масла, желирани бонбони, хапчета и дори напитки, предава NOVA.
Най-големият проблем при синтетичната дрога е, че се смесват няколко вида наведнъж.
Достъпът до наркотици от години е бърз и лесен, а връзката с дилъра се осъществява най-вече през приложението Telegram. Криптираният чат и анонимността на потребителите затруднява изключително ГДБОП, а в Telegram съществуват цели групи, където клиенти и дилъри общуват свободно. Транзакциите стават през друго приложение - Revolut.
Как става самата доставка? Според клипчета дилърът отива на адрес и оставя така наречената доставка в близост до него. След което снима точното място, на което го е скрил.
Експерти посочват, че стимулантите, като LSD са най-популярни сред учениците и вероятно такива са замесени в случая в Благоевград.
„В България трудно се намира LSD, по-скоро наричат LSD-то MDMA, което отново спада към стимулантите. Би могло да предизвика такъв резултат. Билката, така наречената синтетична трева, също би могла да предизвика такъв резултат”, казва Желяз Турлаков.
По-големият проблем е, че подрастващите у нас с такъв тип проблем са полизависими. Тоест имат зависимост към повече от един вид наркотик. Тази зависимост започва на много ранна възраст.
„Още на 13-14 години вече имат история на употреба на алкохол, трева, много често стимуланти и за разлика от другите вещества те развиват много по-бързо зависимост и имат много тежки както физически, така и психически последствия”, обяснява Турлаков.
Липсата на интерес в родителите към вътрешния, емоционален свят на децата им, често е причината за посягане към наркотиците.
„Причината е в самите нас, в родителите. Не сме достатъчно налични, не разговаряме с тях. Ние ги контролираме, но не ги познаваме. Тези деца, които ние обличаме и храним подобаващо, всъщност имат един вътрешен свят, които ако не познаваме, те прибягват до наркотици, за да се успокоят”, казва психологът Ина Антонова.
Страхът от стигматизиране, порицание и дори срам у родителя кара детето му да му няма доверие.
„Ние споделяме само с хора, на които имаме доверие и които са ни показали, че можем да споделяме с тях съкровените си тайни. Ако родителят не е такъв, ние няма да споделим, то не е срам, то не е и страх”, казва Антонова.
/dariknews.bg
