12 500 са се прибрали от Германия, а около 4000 от Великобритания
Все повече млади хора, заминали за чужбина да учат или да търсят по-добра работа, се прибират у нас. Това сочат данните на статистиката за 2025 година. Анализите показват, че повечето от тях не избират да живеят в София, а търсят по-спокойни малки градове и близки до тях села. Повечето от върналите се имат стабилна работа и работят от домовете си. Други пък зарязват всичко и започват нещо напълно различно – избират да произвеждат плодове, зеленчуци, да отглеждат овошки в бащините ниви. Но не така, както са го правили бабите и дядовците им, а със съвременни технологии, които изискват много знание и упорит труд. Статистиката сочи, че в Северозапада най-много млади хора се заселват в района на Враца. Семействата, които нерядко са смесени, избират Враца заради по-спокойния живот, по-ниските разходи и не на последно място възможност за собствен бизнес. Често купуват къщи в близките села, а децата им всеки ден пътуват до училище. За хора, живели в чужбина, пътуването до училище и работа е нещо нормално. Пандемията прибра много хора в България. Все по-често в градовете на Северозапада – особено във Враца и Берковица, се появяват малки модерни бутикови сладкарници, кафетерии, кокетни ресторантчета с кратко стилизирано меню, фризьорски салони само за мъже, дигитални агенции, семейни фирми за организиране на тържества.
Все повече млади хора избират да отглеждат децата си близо до природата и да работят от вкъщи.
Гергана и Калоян, и двамата IT специалисти са избрали да живеят в балканското село Котеновци. И двамата работят за голяма международна компания, пътуват до столицата веднъж в месеца, а до Монтана всяка седмица, за да пазаруват. В Котеновци отглеждат и малката си дъщеря Жара и нямат никакво намерение да напускат селото, защото там имат всичко. Дори са започнали кампания, с която се опитват да привлекат още млади семейства да се заселят в Котеновци. Гергана и Калоян са и опората на възрастните хора. Преди година те направиха младежки клуб в селото, организират фестивал на баницата, а събраните по време на феста пари разпределят между бабите и дядовците, които трудно се справят сами. За много млади хора Северозападът вече сякаш не е място, от което се чудиш как да избягаш, а възможност, но те търсят общност, а не навсякъде я има. Все повече хора, притиснати от ежедневните проблеми, затварят вечер плътно вратата и не се интересуват какво се случва около тях. „Нашата цел е това да се промени. Искаме да научим хората, че когато живеем заедно, всичко става по-лесно.“, казват Емилия и Веселин, които наскоро са се прибрали от Великобритания. Те са се върнали в Монтана, живеят в дома на родителите на Весо и работят дистанционно. Уличката им е малка почти в центъра на града, а около тях живеят предимно възрастни хора. Те двамата са поели грижата за някои от тях – пазаруват, наглеждат ги, посещават ги за разговорка. Сега са се заели да ги научат да събират боклука си разделно и се радват, че се получава. Много от завърналите си виждат в Северозапада възможност за по-балансиран живот — близо до природата, но с все по-развиваща се бизнес и културна среда. И ако във Враца и Видин човек може да отиде на симфоничен концерт, защото в двата града има оркестри, то в Монтана това е възможно само, когато има гостуващи артисти, но салоните се пълнят. Пълнят се и залите при театрални гастроли, а Враца може да се похвали със страхотен театрален афиш. И макар предизвикателствата пред Северозапада да остават, тук започва да се заражда нещо ново — общност от млади, активни и амбициозни хора, които искат не просто да живеят, а да променят.
Според анализатори град с голям потенциал е Белоградчик.
„Белоградчик е град с възможности. Вече три години моят екип и аз правим всичко възможно да променяме града, да го показваме и да върнем поне малка част от нашите млади хора. Все още има много проблеми – един от тях е болницата, но и с това ще се справим.“, казва Минков. Според младите, които се прибират от чужбина и от столицата, за Северозапада най-големият проблем са ниските заплати. Това обаче тях не ги касае, защото повечето работят за големи компании дистанционно или рискуват и започват собствен бизнес. Липсата на работни места не е актуален проблем за региона. Проблем е ниското заплащане и за съжаление все по-често се търсят висококвалифицирани специалисти – лекари, инженери, но такива не избират да се връщат.
В Северозападния район за планиране, който включва областите Враца, Монтана, Видин, Ловеч и Плевен младите хора от 25 до 39 години са 89 906, като близо 60 000 от тях живеят в градовете. В трите северозападни области – Враца, Видин и Монтана живеят общо 324 937 души, сочат данните на статистиката. Към 31 декември миналата година жителите на Северозапада са 1,9 % от населението на България. Най-голяма е област Враца с 144 502-ма души население, в област Монтана живеят 110 970 човека, а във Видин – 69 465. Цифрите показват, че във Врачанско хората са над два пъти повече от тези, които живеят във Видинско. В област Видин градското население е 44 047 души, градовете са 7 – Видин, Белоградчик, Брегово, Грамада, Димово, Дунавци, Кула. 33 127 човека живеят в град Видин. В Белоградчик хората са 3 772 – ма. Най-малкият град в региона е Димово, където живеят 895 души. В област Враца градовете са 8 – Враца, Бяла Слатина, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман. В тях живеят 85 846 души. Населението на Враца е 47 874 души, в Мездра живеят 8 113, в Козлодуй – 10 652 – ма. Най малкият град е Роман с население 2 184 души. В област Монтана градското население е 70 733. Градовете в региона са 8 – Монтана, Лом, Берковица, Вършец, Чипровци, Бойчиновци, Вълчедръм, Брусарци. В Монтана живеят 34 614 човека, в Лом – 15 429, в Берковица – 9 587, във Вършец – 5 069. Най-малкият град е Брусарци с население от 838 души. Данните на статистиката сочат, че през миналата година 44 640 души са се преселили от чужбина в България. Потокът на имигрантите, включва както български граждани, завърнали се в страната, така и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, от тях 45.9% са граждани на страни извън Европейския съюз, 38.9% имат българско гражданство, а 15.2% са граждани на държави от ЕС. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.1%), Украйна (18.5%) и Германия (9.1%). 9 555 души пък са заминали зад граница.
СИТ
