Гергьовден е празник, който ухае на разцъфнал люляк и гергьовка – нежното пролетно цвете, вплетено в обредите за здраве и благоденствие. Ден, в който природата и традицията се срещат и носят обещание за ново начало.
В НЧ "Напредък-1897" село Попица тази магия беше пресъздадена с много вдъхновение. Самодейците, пременени в пъстри народни носии, вплетоха в образите си духа на българското село. Песните на певческата група се разляха като пролетен ручей – чисти, топли и докосващи, носещи спомена за корените.
Сред обичаите своето място намери и гергьовското агне, донесено от Станислава – символ на благоденствие и закрила. До него застана бай Марин, един от най-добрите овчари в селото.
И както повелява традицията, всичко завърши с кръшно хоро – ритъмът на българската душа, който събира поколенията в единен кръг от радост, памет и принадлежност.
