Кръщават родилното отделение „Христина Хранова“
Копие от уникална, непоказвана и неизвестна фотография от 1892 г. с лично посвещение на първата практикуваща българска акушерка Христина Хранова подари кметът на Община Лом Цветан Петров на родилното отделение, заедно с парична награда и цветя. Снимката е със собственоръчно написан текст на гърба, който е метафорично и своеобразно послание към акуширано от г-жа Хранова ломско момиче и гласи следното:
„В честъ на драгото ми дете Иванка К.Х. Петрова, от любящата й я баба, що я е донесла изъ Дунава.“ Хр. Хранова, Ломъ, 1892 г.“
Фотографията е част от колекцията на писателя Бисер Тошев, който наскоро подари на Историческия музей писмо на швейцарския педагог Луи Айер от пристигането му в града като учител през 1894 г. Кметът Цветан Петрови връчи и копие от автентични документи на градския общински съвет от края на 19-и век, документиращи назначаването на градска акушерка. Събитията са част от инициативата на Община Лом „Памет и почит“, която почита личности и събития от богатото минало и настояще на града, които са с особен принос към неговото културно-историческо наследство и развитие.
Родилната помощ в България, Лом и околията в годините около Освобождението била традиционна и в нея преобладавали средновековни практики. Ражданията се извършвали от така наречените „баби“, които акуширали в примитивна среда с елементарни познания, ниски хигиенни навици, условия и пособия. По това време в Ломска околия практикували пет „баби“, като двама от акуширащите в тази традиционно женска професия били мъже.
Преди Освобождението само в градовете с турски гарнизони е имало военни лекари с частна практика сред населението. Лечението обикновено е било в ръцете на самозвани аптекари, ходжи, попове, хекимини, врачки и баячки, които се молели, пускали кръв, лекували с пиявици и прилагали съмнителни религиозни и суеверни обреди и церемонии.
Поради своето географско положение, пристанище, значимост за Османската империя и връзка с Европа, в предосвобожденски Лом има двама частни лекари, функционира и модерна за времето си аптека. Тя е отворена от италианския революционер Итало Миланези, който е съратник на самия Гарибалди. Но като цяло санитарната част в България по това време била печална. Веднага след Освобождението се съставят „Временни правила за устройство на медицинското управление“, издават се наредби за опазване на хигиената и чистотата в градовете, разкриват се болници и отделения.
Самото акушерно дело остава още дълго в лоното на традицията. Образовани акушерки в младата българска държава липсват и недостигат. Болници и отделения функционират, но родилната помощ все още е в ръцете на традицията и „бабите“.
И тук ломските първенци проявяват особена далновидност. По примера на своите предци, които няколко десетилетия по-рано цанят за даскал в града Кръсто Пишурка, сега старейшините отново вземат мъдро решение. На свое заседание от 10 януари 1890 г. „ломский градски съвет“ се обединява около идеята в града да се „услови“ градска акушерка. За нея са осигурени средства от бюджета. От издаден година по-късно протокол става ясно, че на акушерката са изплатени 1200 тогавашни лева – доста прилична за времето сума, става ясно от протоколи, предоставени от Държавен архив - Монтана.
От подарената от Община Лом фотография на родилното отделение става ясно, че в 1892 г. в града вече е първата българска реално практикуваща акушерка Христина Хранова. Преди нея „правоспособност“ има и самата Райна Княгиня, но тя не се отдава първоначално на професията си. Как в онези оскъдни на кадри времена ломските първенци се добират до този толкова висококвалифициран за времето специалист историята мълчи. Но е факт, че Христина Хранова практикува в Лом и околията поне до 1894 г.
Тази необикновена жена е родена в Клисура през 1851 г. в голямо, изключително патриотично българско семейство. Шестима от братята й загиват в Руско-турската освободителна война, а четирима в защита на Съединението. Самата тя оцелява по чудо в църквата по време на Баташкото клане. Сподвижник е на самия Левски, пренася пощата на революционните комитети. Участва наравно с мъжете в априлското въстание, във войните за Освобождението и Обединението на България - в Руско-турската, в Сръбско-българската и Балканската войни.
Христина Хранова завършва с отличие „Повивалния институт“ на императорския университет „Свети Владимир“ в Киев. Стажува в София. Работи в Лом, Силистра и Варна. Акуширала е поне 3462 бебета.
Христина Хранова е и първата българка и въобще в света – спасителка по черноморското крайбрежие много преди възникването на организирано водно спасяване в България през 1928 г. Докато работи във Варна, само за две години (1895-1897) спасява живота на 54-ма давещи се. В 1907 г. е отличена със сребърен орден „За гражданска заслуга“.
Акуширала хиляди деца, самата Христина Хранова остава без наследници. Участвала във войни за отечеството и спасявала животи, в края на дните й няма кой нея да спаси. Живее в приюти от подаяния на приятели. „Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ. Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ. Милост, милост, синове на България!“, пише в просба за помощ от държавата. За заслугите й отпускат скромните 60 лева в последните четири години от живота й. Умира на 70-ет годишна възраст през 1922 г. в нищета.
С годините е забравена от всички. Днес гробът й е неизвестен.
В Лом оставя спомен за милосърдие, отзивчивост и отдаденост. От днес благодарните ломчани ще наричат родилното отделение в крайдунавския град на името на самоотвержената акушерка – Христина Хранова.
