В Монтана по покана на клуба на пенсионера „Надежда“ и дружество „Будители“ в област Монтана беше уредено лиричното утро „Лунна роза“. Специален гост в него беше поетът и драматург, режисьорът Александър Александров Хаджихристов - член на Съюза на българските писатели.
Гостът е изключителен автор с широко пано на творческото му амплоа – каза литературният изследовател Юлий Йорданов - член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели, който му направи творчески портрет. – Неговите търсения са наситени с дълбок усет към философията и духовността. Ще го видим ту като асистент-режисьор в киностудия „Бояна“, ту като втори режисьор в Студио „Екран“; ту като художествен директор на Демо Телевизия, където съвместно с Бойко Илиев прави опит да възстанови Телевизионния театър. А преди 21 години с помощта на Коста Цонев създава Театралната къща „Надежда“, която показва представления сред осъдените в затворите в държавата. Бил е драматург в Народния театър „Иван Вазов“ и е работил върху немалко телевизионни предавания и рубрики.
Хаджихристов е познат с написаните от него осем пиеси и сценарии за 14 филма, сред които се открояват „Земята, градът и човекът“ и „Кураж“ – първият филм за хора с увреждания, направен извън държавните структури. Неговото перо се изявява успешно и в лириката с четирите стихосбирки, сред които „Балада за съдбата на душата“ и „Сърцето като птица Феникс“. Може да се каже, че най-много овации събира сборникът със стихове
„Писалката на Господ“, който направи впечатление и в чужбина. Неслучайно получи висока оценка и бе отличен с почетна награда от турската асоциация за изкуство и литература САНАТАЕВЕТ (Да на изкуството) в Истанбул. За него редакторката Благовеста Касабова отбелязва: „Сборникът представя философско-енигматичната поезия на Хаджихристов, която съчетава интровертната чувствителност на автора с визията му за света, пречупена през митологични и библейски понятия.“
Онова, което мен ме трогна – посочи Юлий Йорданов - е представянето на природата, но не като фон, а като стойностен изпълнител в историята на човешкото общество. И съм солидарен с мнението на други колеги, че „ тя е нещо, което остава у човека завинаги, дори и когато живее в града. За него творчеството и духовността се преплитат в непрекъснат стремеж към разбиране на личната съдба и връзката ѝ с божественото.“
Авторът прочете стихотворения от книгите си и разказа епизоди за дългогодишния си път като творец, споделяйки как личните му търсения и спомените от детството оформят неговото творчество. В края на лиричното утро Александър Хаджихристов прояви жест към пенсионерите от Монтана, подари книги на всеки, пожелал да притежава неговите стихосбирки.
Ина СИМЕОНОВА
