Изминалата нощ - срещу Андреевден – е една от най-силните и благословени в българската традиция. Смята се, че тогава небето се отваря, а добрата енергия на покровителя на растежа, плодородието и благоденствието – Свети Андрей – стига право до домовете и сърцата на хората. Това е време, в което дори най-скритите мечти могат да започнат да поникват като зрънце, посято на плодородна земя.
Много семейства оставяли в дома си варена царевица, боб, жито или други надуващи се храни. Смисълът бил прост- както зърното набъбва, така да пораства и късметът през идната година. Тази нощ е подходяща и за лични ритуали на благодарност и настройване на енергията за нов старт. Пламъкът на свещ, тиха молитва, мисъл, изпълнена с вяра – всичко това усилва вибрациите на доброто. Вярва се, че каквото сърцето поиска в нощта срещу Андреевден, ще намери своя път към сбъдване. Нужно е само едно – да поискаш с чисто намерение и да и да позволиш на доброто да те намери.
Имен ден празнуват всички с имената Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан.
Според народните вярвания от този зимен празник денят започва да расте, колкото едно царевично (просено, житно и т. н.) зърно. Ето защо според традицията на празничната трапеза трябва да има ястия с боб, леща, булгур, жито и други.
Обичаят повелява на празничната трапеза да има питка с кръст на нея, която да се разчупи от най-възрастния мъж в дома. На масата се слагат ястия с боб, леща, царевица, булгур. Хубаво е да има ястие с тиква и подсладено жито, разкриват етнолози.
Вечерята на Андреевден трябва да е постна, защото денят се пада в периода на Коледните пости.
Дете, родено на Андреевден, се смята за закриляно от светеца и мечките няма да му сторят зло.
Андреевден се нарича още Мечкинден.
Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките.
Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.
СИТ
