България официално получи „зелена светлина“ за членство в еврозоната. От 1 януари 2026 г. еврото ще замени лева.
Съветът на ЕС гласува с единодушие последните решения, свързани с приемането на България в еврозоната от 1 януари догодина. С това процедурата е изчерпана, след като по-рано Европейският парламент също одобри с голямо мнозинство - 531 гласа „за“, 69 „против“, 79 „въздържали се“, доклада за въвеждането на единната европейска валута от нашата страна.
Малко по-късно в Брюксел запона и официална церемония по-случай историческото решение. Церемонията е организирана от Дания, която е ротационен председател на Съюза в момента. В нея участва и финансовият министър Теменужка Петкова.
Петкова благодари на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и бившия финансов министър Владислав Горанов, които "преди пет години направиха възможно България да влезе в чакалнята на еврозоната".
"Днешният ден е исторически за България. Днес България постигна една своя стратегическа цел, а именно - членството си в еврозоната. Този успех е резултат от дългогодишната работа на страната ни. Точно преди пет години правителството на България с министър-председател Бойко Борисов и финансов министър Владислав Горанов направиха възможно България (...) да влезе, на практика, в чакалнята на еврозоната", заяви българският финансов министър.
Преди гласуването евродепутатът от „Възраждане“ Рада Лайкова каза, че иска отлагане заради "конфликт на интереси, защото докладчикът по точката (Ева Майдел) е част от същата политическа сила, която управлява България". Лайкова добави, че преди седмици е подадено искане за разглеждане на ситуацията с евентуалния конфликт на интереси, но решение по него все още не е взето. Тя заяви, че работата на Европейския парламент е "да прегледа внимателно тези констатации, а не просто да подпечатва".
Предложението бе отхвърлено с 539 гласа "против".
Преди гласуването за отлагането Йерун Ленарс от ЕНП заяви, че всички процедури са били спазени, както и че "някои по-скоро предпочитат присъединяване към рублата, а не към еврото".
„Днес гласуваме решение с огромно значение за България и за целия Европейски съюз. Докладът, който разглеждаме днес, е един от трите за бъдещето на България в еврозоната. Досегашните конвергентни доклади на Европейската централна банка и Европейската комисия ясно показват, че България е готова да се присъедини към еврозоната от 1 януаря 2026 г. и изпълнява всички критерии. Нека не забравяме, че повече от две десетилетия България върви по този път. От Валутния борд през 1997 г. до пълно участие в ERM2. Фактите са ясни. Националното законодателство е напълно съгласувано с изискванията на Европейския съюз. Постигната е ценова стабилност с инфлация под референтната стойност. Публичните финанси са стабилни, изискванията за дефицит и дълг са изпълнени. Валутата поддържа стабилен курс в рамките на ERM2 повече от нужните две години. И макар този доклад да изглежда доста технически, за всеки българин от последните три поколения то е нещо много повече. От онези, които бяха на площада през 1989 г. и мирно свалиха комунистическия режим, през онези, които изгладуваха валутната криза през 1997 г. до онези млади хора, които днес наричат Европа свой дом. Приемането на еврото е постигане на европейската мечта за тях в цялата ѝ пълнота. И ние дължим на всички тях одобрението на този доклад. България е готова, Европа е готова, нека направим тази крачка заедно", каза Ева Майдел.
Един от трите правни акта, приети от министрите, определя обменния курс лев-евро на 1,95583 лева за 1 евро. Това съответства на текущия централен курс на лева във валутния механизъм, се уточнява в съобщението.
От днес България заема мястото си като 21-та страна от еврозоната, коментира по този повод датският министър на икономиката Стефани Лосе, която председателства заседанието на европейските финансови министри. Това бележи кулминацията на задълбочен процес по присъединяването на България, включващ строг анализ и интензивна подготовка. Сърдечно поздравявам България и българския народ за това огромно постижение, допълва тя, цитирана в съобщение на Съвета на ЕС.
[enlightened] Какво ще се случи след приемането на еврото у нас
Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България.
От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).
Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции, както и „Български пощи“ ЕАД (в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция) обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.
Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва 1 месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.
За цените в евро се прилагат правилата за превалутиране, заложени в Закона за въвеждането на еврото, както и за закръгляване.
Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори, посочват от БНБ.
[enlightened] Кои са органите, които ще контролират процеса по въвеждането на еврото в България
Националната агенция за приходите – когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори;
Комисията за защита на потребителите – когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите;
Българската народна банка – при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции;
Комисията за финансов надзор – при нарушения на поднадзорните на КФН банки и инвестиционни посредници, изпълняващи функциите на депозитари, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, организирани пазари на ценни книжа;
Министърът на електронното управление - когато административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България и на Закона за електронното управление./dariknews
