Развитието и прогресията на сърдечносъдовите заболявания се дължи на комбинация от хронични състояния, които възникват от сложно взаимодействие между генетична предразположеност и влияния на околната среда. Установено е, че много особености на околната среда и климатичните условия оказват важно влияние върху риска, прогресията и тежестта на сърдечносъдовите заболявания.
Промените във факторите на околната среда, свързани с миграция към различни географски региони, особеностите в стила на живот и промените в социалните политики и културни практики в разлините страни могат да променят риска от възникване на сърдечносъдови заболявания, дори при липса на генетична предразположеност. Кумулативния риск от въздействието на околната среда върху развитието на сърдечни заболявания е трудно определим.
Връзката на сърдечносъдовите заболявания и циркадните ритми
Натрупаните доказателства подкрепят идеята, че екологичните характеристики като дневните циркадни цикли, излагането на слънчева светлина, сезоните и географските характеристики на естествената среда като надморска височина, географска ширина и наличието на зелени площи са важни определящи фактори за сърдечносъдовото здраве и риска от възникването им. Циркадните ритми имат добре доказана роля за нормалното протичане на редица процеси в човешкия организъм в това число и нормалното функциониране на сърдечносъдовата система.
Цикълът ден/нощ контролира здравето и функцията на сърдечносъдовата система, посредством контрол върху сърдечната честота и кръвното налягане. Тези хемодинамични показатели са най-ниски през нощта и по време на сън, съвпадайки с периода на превалиране на вагусовия тонус, и започват да се повишават преди събуждане, в очакване на активните дневни дейности.
Неврохормоналната активност също се регулира от циркадния ритъм на пациентите. Това определя и повишената честотата на съдови инциденти- мозъчен инсулт и миокарден инфаркт в часовете около събуждането- между 3 и 6 часа сутринта. Честотата на инфарктите е много по-рядка през нощта именно поради превалирането на вагусовия тонус и ниските нива на хормнонална активност.
Връзката на сърдечносъдовите заболявания със сезонните колебания
Подобна връзка на честотата на сърдечносъдовите инциденти се открива и със сезонните вариации на климата. В повечето георгафски ширини природната среда се характеризира не само с денонощни ритми, но и със смяна на сезоните. Смяната на сезоните обикновено води до големи вариации в температурата, атмосферното налягане и влажността на въздуха, както и продължителността на деня.
Именно тези преходни периоди при захлаждане и при застудяване, особено ако то настъпи рязко, хващат организма аклиматизиран и неподготвен и го излагат на повишен риск за настъпване на сърдечносъдови инциденти. И в северното, и в южното полукълбо нивата на кръвното налягане и плазмените нива на HDL, LDL холестерола и глюкоза са малко по-високи през зимата, отколкото през лятото.
Нещо повече, съобщава, че повече пациенти на терапия със статини постигат целевите стойности на LDL холестерола именно през лятото, което предполага, че плазменият липопротеинов метаболизъм при хората може да се регулира от сезоните.
Контролът на артериалното налягане и честотата на аритмиите са също променливи според сезонните вариации. Излагането на ниски температури на околната среда повишава съдовото съпротивление и кръвното налягане, дестабилизира съдовите плаки и ги прави по-податливи на улцерации. Именно сезонните промени в рисковите фактори за сърдечносъдови заболявания са свързани с вариации в сърдечносъдовата смъртност, която е значително по-висока през зимата, отколкото през лятото.
Освен ниските температури, значение имат и преходните промени в температурата на околната среда, както и трайно високите такива. Интересен факт е, че няколко ретроспективни проучвания са доказали статистически значима по-висока честота на белодробна емболия в пролетните месеци, за сметка на есента. Това се дължи на по-ниското атмосферно налягане и по-високата влажност на въздуха, което се наблюдава през пролетните месеци и се свърза с по-висока честота на инцидентите на белодробна емболия.
Честотата на голяма част от сърдечните аритмии също се определя от сезонните колебания. Предсърдното мъждене е най-честата сърдечна аритмия, предизвикваща влошаване на здравословния статус и водеща причина за исхемичен мозъчен инсулт. Механизмите на зараждане на предсърдно мъждене включват предсърдна ектопия, единични локализирани re-entry фокуси или множество микрореентри вериги. Всеки от описаните механизми може да бъде повлиян от генотипа на пациента, подлежаща клапна болест, исхемична болест на сърцето или възпаление.
Няколко ретроспективни проучвания доказват връзката между сезонните вариации и появата на пароксизми на предсърдно мъждене. Рискови сезони за възникване на рецидиви на предсърдно мъждене са зимата и ранната пролет, като най-много докладвани случаи се съобщават в месеците февруари и април. Най-ниска е честотата на аритмията през летните месеци.
В опит да бъдат установени патофизиологичните механизми за тази находка е доказано, че по-ниските температури повишават симпатиковата функция чрез активиране на централните ангиотензинови или хипоталамичните минералкортикоидни рецептори, което може да повиши риска от предсърдно мъждене.
Кръвното налягане също може да се повиши при по-ниски температури, което може да доведе до повишено предсърдно налягане с последваща предсърдна дилатация и разтягане на белодробната вена, където са основните фокуси на зараждане на аритмията. Много от описаните примери могат добре да обяснят вариациите в честотата и разпространението на сърдечносъдовите рискови фактори и инциденти. Тези особености трябва да се познават и да засилят вниманието при пациентите със сърдносъдова патология.
AMФ
Puls.bg
