Златомира е артист с многостранен талант. Нейното художествено пътуване започва още в ранното детство. През годините преминавате през различни етапи - отдава се на икономическа кариера в голяма корпорация, а след това прави смел преход към изкуството. Инцидентът през 2016 година се оказва обратната точка и тя започва да възприема света и живота по нов начин - изследва вътрешния си свят и и се стреми към истинското си призвание.
Здравей, Златомира! Спомни си началото на твоето художествено пътуване. Как започва твоето пътешествие в света на изкуството?
Започна в много ранна детска възраст - рисувах много и добре, печелех детски конкурси. Но следва дълга творческа пауза от около 10 години чак до 2016г., когато лека полека пак започнах да рисувам.
Минаваш през много различни етапи в живота си – от икономист в голяма корпорация до художник. Как реши да направиш този голям преход и какво беше най-трудното в него?
Вярвам, че едно нещо е сигурно в този живот и това е промяната. Харесва ми да не тъпча на едно място и да разширявам колекцията си от изживяване. Етапът с корпорацията беше част от моя път, но изигра ролята си там и тогава и вече нито ме вдъхновяваше, нито ме олицетворяваше. Би прозвучало много смело да каже, че самата съм взела решение за голямата промяна, но не е така. Тогава още не ми се стискаше да правя такива резки завои, за разлика от сега. Та, тогава животът съм взел решението след катастрофата, която преживях.
За сравнение през 2016 г. претърпяваш наистина неприятен инцидент . Промени ли се начинът, по който виждаш света? Какво научихте за себе си през период а на възстановяване ?
Много промени дойдоха след този инцидент, но не бих казала, че просветлението идва като нещо еднократно. По-скоро бих казала, че това беше важен момент в процеса. Разбира се, че първите седмици и месеци бяха като зашеметена и оценявах всяко дори най-малкото нещо, но хората сме устроени така, че бързо забравяме и се улисваме пак в това, което ни се поднася навсякъде около нас. Затова е важно да си споменаме и аз се опитвам - всеки ден - кое е всичко важно и има ли смисъл да се тормозим за глупости в този такъв крехък живот. Научих за себе си много - най-вече че светът ще продължи да се върти и без мен и ако този път ми се размина, не се знае кога няма да ми се размине и няма за кога да отлагам нещото, което искам.
Живееш в Берлин – един от най-креативните и вдъхновяващи градове в света. Как градът влияе на вашето изкуство?
Берлин е едно безкрайно вдъхновение. И е пълен с креативни хора, с изкуство, мода, култура… по много от всичко. Това засега ми действа зареждащо. Берлин е като отделен организъм, който си има собствена енергия, настроения, поведение дори. Откакто съм тук се чувствам сякаш се уча отново на живот - съответно и на творчество. Процес е и се чувствам едва в началото. Какво по-хубаво от това?!
Забелязвам, че освен художник, понякога се изявяваш и като DJ. Как съчетаваш тези две различни страсти?
За мен не са толкова различни - и двете са начин на изразяване. Музиката е моят живот и въпреки всички различни етапи, през които съм преминала, едно нещо винаги е било там - музиката. Посветен рейвър съм откакто се помня и не мисля, че това някога ще се промени. Просто в един момент ми стана скучно само да консумирам музика - прииска ми се да съм от другата страна. Няма по-велико чувство от това да успееш да покачиш енергията на стая пълна с хора, благодарение на музиката, която им пускаш и да я задържиш така часове.
През 2023 ти се впусна в едно голямо приключение - риалитито „Survivor“. Какво научи по време на формата и как преживяването в Доминикана повлия на живота и креативността ти?
Най-важното, което научих - да не си изрусявам веждите повече. Оценявам цялото нещо като рядкост, не се случва на всеки и затова съм благодарна. Повлия ми като си оцених живота извън Сървайвър и нямах търпение да се върна към него и да го живея от сърце - в Берлин и сред мои близки, които ме правят щастлива.
Обличаш се доста стилно. Какво означава за теб стилът и как той е част от твоето изразяване като артист?
Стилът за мен е всичко - от начина, по който изглеждаш, до начина, по който се държиш, звучиш, минаваш през света. Фен съм на естетиката във всеки аспект на живота и не виждам смисъл да се задоволявам с нищо различно от това. Дори понякога да ми коства повече - веднъж живеем - защо да не живеем красиво?
Наскоро започна да организираш групи с хора, които рисуват и пият вино. Какво те мотивира да създадеш тези събития?
Мотивира ме основно ателието ми. Пространството предразполага към групови събития и ми допада идеята да дам възможност на хора, които не се занимават с изкуство да си позволят да творят. Отделно от това, винаги засягам много ментални и духовни теми. Вярвам, че с изкуство се лекува и всеки човек може да намери върху каква вътрешна тема да насочи творческата си енергия.
Кое е любимото ти кътче във Враца?
Паркът на баща ми - ‘Приказката’.
Как виждаш бъдещето на изкуството си? Имаш ли нови проекти или идеи, които да реализираш в близко бъдеще?
На първо място виждам, че нещата вървят към всички по-истинска и безстрашна посока. Вярвам, че е въпрос на време трансформациите, през които преминавам като човек (а те са много и големи) да се отразят и в изкуството ми. Уча се на търпение и вяра в процеса. Експериментирам се с различни материали и най-вероятно ще изляза от една страна на платното и боята. След като завърша всичките си обещани картини първо. Засега толкова, следете и разберете повече.
Какви съвети би дала на младите хора, които искат да следват пътя на изкуството, но се чувстват несигурни или не знаят откъде да започнат?
Никой не знае какво прави, дори хората, които изглеждат много убедени и сигурни. Ако очаквате подходящ момент той никога няма да дойде. Най-дръзките и на първо време страшни решения са ме довели до най-хубавите неща. Не разчитайте на някой или нещо друго - давайте смело тук и сега и каквото ще стане. Няма лош опит - има приятни изживявания или уроци - и в два случая - добре дойде!
Какво желае публиката да усеща, докато се наслаждава на твоите произведения?
Това оставям на публиката сама да усети. Колкото човеци - толкова интерпретации - това е любимата ми част!
АМФ
