Възходът на „пасивния търсещ работа“: половината от българите търсят нови възможности, докато са заети

Едно ново проучване, в което участваха 1000 души от 18 до 60 години, показа, че почти половината – 46% – търсят нова работа, без да напускат сегашната си. Това, което наричаме „пасивно търсене на работа“, е нещо като вятър на промяната. То показва как мислят българските работници и кара шефовете да се чудят как да не загубят хората си.

Днес пазарът на труда в България се променя бързо. Хората, които вече имат работа, не стоят със скръстени ръце – те се оглеждат за нещо по-добро. 

Защо хората искат нещо ново?

Около 61% смятат, че сегашната им работа им плаща добре. Но когато погледнем жените, числото пада до 55%. Това значи, че не всички са доволни – особено жените може би искат повече.

Сред по-старите работници, тези между 45 и 60 години, нещата са още по-ясни. Цели 60% от тях търсят нова работа. Може би искат да направят нещо голямо преди да се пенсионират. Или пък усещат, че светът на работата се променя и трябва да са в крак с него. Каквото и да е, те не стоят на едно място.

Технологиите също бъркат в тази каша. Над половината – 51% – са получавали предложения за работа през LinkedIn през последната година. Това е като да имаш прозорец към света – виждаш какво става навън, без да мърдаш от стола си. Освен това 61% казват, че фирмите все по-често искат да покажеш какво можеш с тестове, когато кандидатстваш. Значи не става само с хубаво CV – трябва да докажеш, че си струваш.

Какво мислят мъжете и жените?

Когато разделим хората на мъже и жени, виждаме разни неща. При мъжете 67% казват, че им плащат добре. При жените обаче това е по-малко – само 55%. Може би жените очакват повече от работата си или пък не им дават същите шансове като на мъжете. Но когато става дума за търсене на нова работа, и двата пола са почти рамо до рамо – около 46-47% от тях го правят.

Има и нещо друго – 67% от всички биха искали да кандидатстват за работа, без да казват кои са. Искат да няма лошо отношение заради име, възраст или нещо друго. При мъжете този дял е малко по-голям – 70%, а при жените е 64%. И двата пола искат играта да е честна, но мъжете може би го усещат повече.

Възрастта променя нещата

Колко си стар също има значение. Сред младите – тези от 18 до 29 години – само 41% търсят нова работа, докато са заети. Но при по-старите, над 45 години, този дял скача до 60%. По-възрастните са по-решени да не стоят на едно място. Може би защото имат повече опит и знаят какво искат. Или пък защото времето им на пазара не е безкрайно.

Младите получават предложения през LinkedIn в 51% от случаите, докато при по-старите това е 58%. Значи и двете групи използват тези мрежи, но по-старите може би са по-добри в това. Също така 70% от хората над 45 години виждат повече тестове за умения, когато кандидатстват, докато при младите това е 58%. С годините явно идва и повече готовност да покажеш какво можеш.

Какво да правят шефовете?

Тази вълна от хора, които търсят работа, без да напускат, е като звънец за шефовете. Щом почти половината работници мислят за смяна, значи нещо не им харесва. Парите са важни, но не са всичко. Макар 61% да казват, че им плащат добре, мнозина все пак се оглеждат за друго. Може би искат повече уважение, по-свободно време или шанс да научат нещо ново.

Фирмите трябва да помислят как да направят хората си по-щастливи. Половината от анкетираните – 50% – са усещали лошо отношение, когато са търсили работа. Това е знак, че подборът трябва да е по-честен. Ако хората вярват, че ги оценяват справедливо, може би ще останат по-дълго.

Какво искат хората?

Хората не търсят само повече пари. Те искат и да се чувстват добре на работното си място. Проучването от CVwizard показа, че 67% биха искали да кандидатстват без да казват кои са, за да няма предубеждения. Това е силен вик за справедливост. Освен това 50% са имали лош опит с предразсъдъци – заради възраст, пол или нещо друго. Това показва, че има какво да се подобрява.

Сред по-старите работници желанието за честност е още по-голямо – 78% от тези над 45 години искат анонимност при кандидатстване. При младите този дял е 67%. Значи с времето хората стават по-чувствителни към това как ги гледат другите.

Технологиите и бъдещето

Технологиите променят играта. LinkedIn и други сайтове правят търсенето на работа лесно като детска игра. Хората виждат какво става навън и решават дали да опитат. Това е добре за тях, но е главоболие за шефовете. Ако не внимават, могат да загубят добри работници, без дори да разберат.

Тестовете за умения също стават все по-често срещани. Хората трябва да показват какво могат, а не само да разказват. Това е добре, защото дава шанс на тези, които нямат лъскави дипломи, но знаят как да вършат работата.

Какво следва?

Този скок на „пасивните търсещи работа“ е като огледало. Показва какво мислят хората и какво искат. За работниците това е шанс да вземат нещата в свои ръце. Те не чакат – търсят по-добро, а технологиите им помагат. За шефовете обаче е предизвикателство. Трябва да разберат какво кара хората да останат – повече пари, повече честност или повече шансове да растат.

Как образованието влияе на търсенето на работа?

• По-високото образование: нужно ли е за добра заплата?: Само 52% смятат, че диплома е важна, за да си добре платен. Но при по-възрастните – тези над 45 години – цели 76% държат на това. Младите, с около 51%, не са толкова убедени. Явно с времето хората започват да вярват повече в книжките.

• Изискванията на шефовете: 74% казват, че работата им иска диплома или някаква квалификация. При мъжете над 45 години това е почти 94%, а при младите жени – 70%. Това показва, че фирмите все още държат на образованието, особено за по-опитните работници.

• Какво значи това за търсещите?: Ако си млад и без диплома, може да ти е по-трудно да смениш работата си. Но ако си по-стар и с опит, шефовете гледат и какво си учил. Това кара хората да мислят дали да учат още, докато работят.

Тези числа показват, че образованието все още тежи, но не е всичко. Младите търсят гъвкавост, а по-старите – сигурност. И двата вида работници обаче се оглеждат за нещо ново, независимо дали имат диплома или не.

Предразсъдъците – спънка за нова работа

• Възрастта е най-големият враг: Около 21% казват, че са били отблъснати заради годините си. При по-старите над 45 години този дял е 47%, а при мъжете в тази група – цели 54%. Младите жени пък почти не го усещат – само 4%. Значи шефовете често гледат паспорта, вместо уменията.

• Полът също играе роля: 14% са усещали лошо отношение заради това дали са мъже или жени. При жените между 30 и 44 години този дял е 31%, докато при мъжете е по-малко – 15%. Явно жените по-често се сблъскват с това, особено в средата на кариерата си.

• Раса и други фактори: 15% споменават раса като проблем, а при младите мъже между 18 и 29 години този дял е 39%. Има и по-малки неща – 3% заради това откъде са, и 4% за разни дреболии като име или тегло. Това показва, че предразсъдъците идват от всякакви ъгли.

• Какво правят хората?: Заради това 67% искат да кандидатстват без да казват кои са. При по-старите този дял е 78%. Хората не искат да ги съдят за неща, които не могат да променят, и това ги кара да търсят фирми, които играят честно.

Тези предразсъдъци не само ядосват хората, но и ги бутат да търсят нова работа още повече. Ако шефовете не ги приемат каквито са, те просто си тръгват да търсят другаде.

Как фирмите да задържат хората си?

Този скок на „пасивните търсещи работа“ не е просто мода – той е знак, че фирмите трябва да се стегнат. Щом 46% от работниците мислят за смяна, шефовете трябва да разберат какво ги държи и какво ги гони. Проучването на CVwizard дава няколко идеи как да направят хората си по-щастливи и да ги спрат да бягат.

• Повече от парите: Макар 61% да казват, че им плащат добре, мнозина все пак търсят нещо ново. Значи не става само с голяма заплата. Хората искат да ги уважават, да имат гъвкаво време или да учат нови неща. Фирмите могат да дадат бонуси не само в левове, а и в удобства.

• Слушай какво искат: Никой не е питал работниците какво ги държи, но трябва. Може би младите искат да работят от вкъщи, а по-старите – повече почивка. Ако шефовете не знаят, ще гадаят, а хората ще си тръгнат.

• Честен подбор: Половината са усещали лошо отношение, когато са търсили работа. Ако фирмите направят наемането по-справедливо – например без да питат за възраст или пол – хората ще им вярват повече. Това може да ги убеди да останат, вместо да търсят другаде.

• Дай им причина да растат: Мнозина търсят нова работа, за да се качат по-нагоре. Ако шефовете дават шансове за обучение или повишение, хората няма да бягат. Например, 60% от по-старите търсят нещо ново – може би защото се чувстват заседнали.

Фирмите трябва да разберат, че щастлив работник не си тръгва лесно. Ако не променят нещо, ще гледат как хората им изчезват един по един. Но ако вложат малко усилие, могат да ги задържат и да спечелят повече.

Заключение:

Тази тенденция не е просто число на хартия. Тя е история за хора, които искат повече от живота си. Младите търсят своя път, по-старите искат да оставят следа. Жените искат справедливост, мъжете – също. Всички искат да са на място, където ги ценят.
Проучването е като карта. Показва къде сме сега и накъде вървим. За работниците е напомняне да не спират да търсят това, което ги прави щастливи. За шефовете е покана да помислят как да направят работата по-добра за всички. В крайна сметка, светът на труда се променя – и ние всички сме част от тази промяна.