Къщата на Кръстьо Пишурка, сцената на „Многострадална Геновева“, била склад за въглища и зеле, а накрая я разрушили

    На улица „Кръстьо Пишурка“ 1 в Лом се шири пустош. Растат диви орехи, треви  и тръни. А на този адрес от почит към българската история и култура би трябвало да има музей или поне паметна плоча и цветя.  Защото на това място преди 168 години пламва огънят на българските читалища и театър. Пали  ги учителят, преводач, поет и будител Кръстьо Пишурка. Но днес  това огнище е сринато.

   Историята за къщата на Пишурка - сцена на дейността на възрожденския книжовник

и за поетия, но неизпълнен  дълг към паметта му, пазят наследниците на семейство Конови – хората, които преди век купуват и опазват десетилетия наред историческата сграда. Съдбата на Конови, тясно преплела личните им драми и стремежи с едни от най-значимите събития в българската история, също заслужава внимание. /За нея разказахме в един от предишните броеве на „Ломпрес“/. Ротмистър Никола Конов – възпитаник на Априловската гимназия, е офицер от Втори ломски конен полк и герой от войните в началото на 20-ти век. Бъдещата му съпруга Тинка Николова е майка на две деца, когато пристига като акушерка в Лом, за да търси ново начало след нещастен брак. Двамата се влюбили, но според армейския кодекс бракът на офицер с разведена жена е бил недопустим. Тогава Конов  подал рапорт, напуснал армията и станал учител. Двамата се венчали, създали още две деца и отгледалис много обич четиримата си наследници. Синовете им Васил и Марин поели по пътя на баща си и воювали като офицери във Втората световна война. През 1919 г.  щастливите, но бездомни младоженци Конови купили и се настанили в запустялата къща на Кръстьо Пишурка. В средата на 19 век тя била построена от ломските първенци за училище, в което дошлият от Враца даскал Пишурката обучавал децата по „взаимоучителната метода“, преподавал им светски науки – граматика, математика, география, чужди езици. След часовете изнасял пред будните граждани сказки на научни теми, говорил им за  култура и история. В една от стаичките до входа на училището учителят подредил собствените си книги и поставил на вратата надпис „Читалище“. А в големия салон на школото през ноември 1856 г. Пишурката изнесъл представление по пиесата „Многострадална Геновева“, а по-късно и спектакъла „Велизариева опера“. И така поставил началото на българските читалища и театър. Стремежът към образование в онези години обхващал все повече деца и ломчани изградили ново по-голямо училище, а старата къща дарили на Пишурката – от благодарност, но и заради  немалката сума пари, която му дължали за заплати. 

В тази къща Кръстьо Пишурка написал  букварите и стихосбирките си,

създал семейство, отгледал пет деца и в нея издъхнал през 1875 г., едва 52 годишен, но оставил светла следа в българските история, просвета и култура. В настъпилите бурни години на Освобождение и градеж на младата държавата къщата на Пишурка запустяла, децата му се пръснали из България и по света и сградата започнала да се руши. Чак през 1922 г. в Лом пристигнал синът на възрожденеца Стефан Пишурка - стоматолог в Лайпциг в Германия, и обявил бащиния си дом за продажба. Той предложил къщата на учителя Никола Конов с думите: „Вие сте народен учител като баща ми, затова ще намаля цената на къщата с 30 000 лева, но  ще Ви моля да поемете грижата да я пазите, за да се превърне в музей. Ще дойдат дни, когато делото на Пишурка ще бъде оценено!“. И Никола и Тинка Конови поели това обещание и го следвали през целия си живот. В спомените си Конови споделят също, че докато Стефан Пишурка бил в Лом за продажбата на къщата, никой от роднините му в града не го поканил на гости. Зимата била много мразовита. Стоматологът от Лайпциг спал в разнебитения дом, завит с балтона си, разболял се и след няколко месеца починал в Германия. И още една история, чута от сина на възрожденеца, разказват Конови. Когато през 1912 г. избухнала Балканската война, Стефан Пишурка довел двамата си сина в родния си град, за да се запишат доброволци в българската армия. Военната комисия в Лом обаче ги отхвърлила с довода: „Тия шваби  български не знаят добре,  как ще се бият за България!“. Внуците на Пишурка никога повече не стъпили в родината на дядо си и баща си.

След покупката на старата къща  Конови я ремонтирали и се нанесли в нея. Според спомените им в  стаите още витаел духът на просветителя, по етажерките стояли прашасали книги и тефтери със стихове, а в мазето била подпряна релсата на театралната завеса. „Поканихме зетя на Пишурка Димитър Маринов/историк и основател на Етнографския музей/, да вземе част от книгите, а другите натоварихме на една каруца и ги предадохме на читалището в Лом“, разказва по-късно Тинка Конова. Част от ръкописите на възрожденеца обаче вече били разграбени,  дори из пазара продавали семки във фунийки от тях, твърдят стари ломчани. Семейство Конови спазило обещанието, дадено на сина на будителя, и по тяхна инициатива през 1932 г. на  старата къща е поставена паметна плоча на Пишурка. Предложенията им сградата да бъде превърната в музей обаче останали без резултат. Те говорели с местни управници, настоявали, писали писма до министерства и комитети, но никой не се заел да увековечи делото на основателя на българските читалища и театър. Чак през 1956 г. за честванията на 100 годишнината от основаването на първото читалище в Лом Националния институт по опазване паметниците обявил къщата на Кръстьо Пишурка за „Паметник на културата с местно значение“,

а Градският народен съвет в Лом взел решение да я изкупи и превърне в музей. Но решението никога не се превърнало в реалност. Конови, недолюбвани от „народната“ власт заради миналото на Никола Конов и синовете му като царски офицери, напуснали Лом и се преместили в София, но не забравили дълга си пред сина на Пишурката. Продължили да се интересуват от историческата къща и да настояват пред държавните институции сградата да бъде запазена и превърната в музей. Никой обаче не им обръщал внимание и къщата продължавала да се съсипва. „Молбите ни остават глас в пустиня“, споделят в спомените си те. След преместването на Конови в столицата в къщата на възрожденеца общинската управа настанила квартиранти, които нямали никаква почит към делото на будителя, ако въобще знаели за него. „Ходихме в Лом и бях потресена. Квартирантите са сложили в салона, където се е играла „Многострадална Геновева“ бидони с кисело зеле и купища кюмур. Къщата се руши! Налага се Вашето вмешателство!“, пише през 1960 г. Тинка Конова лично до Антон Югов – министър председател на България.

Но нито премиерът, нито  правителството си мръднали пръста, за да спасят къщата на възрожденеца.

През 1980 година, в заника на живота си Тинка Конова изпратила пространно писмо до Людмила Живкова - председател на Комитета по култура и дъщеря на комунистически лидер Тодор Живков.  В него тя разказва историята на паметната сграда и настоява и моли къщата да бъде спасена и превърната в музей. Но и този зов останал без отговор. След смъртта на  Конови  синът им адвокатът Васил Конов,  поел семейният дълг към паметта на възрожденеца и започнал да изпраща писма до  институциите и да призовава къщата, в която са възникнали българските читалища и театър да бъде опазена. Но резултатът отново е мълчание.

В суматохата на започналите  през 1989 г. промени къщата на Кръстьо Пишурка съвсем била занемарена и рухнала, а местната управа разпродала останките й за строителни материали – по 3 стотинки за тухла. През 1991 г. от Националният институт по паметниците на културата отпуснали 34 000 лева за изграждане отново на къщата на Кръстьо Пишурка, строители вдигнали няколко стени, но парите бързо свършили и строежът бил зарязан. Теренът потънал в треви и храсти. И така до наши дни. „Община Лом не разполага с проект за възстановява къщата на възрожденеца Кръстьо Пишурка. Плановете на общината са да търси финансиране за проектиране и възстановяване на имота. Но към момента такова финансиране не е намерено“, заявяват от Община- Лом. „Тъжно е, че в три различни системи – монархическа, комунистическа и демократична, държавните институции проявяват пълно безразличие към делото на  този голям будител и възрожденец. Баба ми и дядо ми живяха и си отидоха с чувството за неизпълнен дълг към паметта на Пишурка. Но всъщност неизпълнения дълг е на всички нас“, казва внучката на учителя Никола Конов – Калина Конова. 

Любомир Йорданов