Паметник на протойерей Йордан Попов ще бъде поставен в Попската градинка - парковото пространство около храм „Св. св. Кирил и Методий" в Монтана. Той е изработен по инициатива и с дарение на неговия внук проф. Николай Илиев и е дело на скулптора Александър Хайтов. На сесията в четвъртък, общинските съветници трябва да определят точното място на паметника в парка.
Отец Йордан Илиев е бил председател на храма „Свети Свети Кирил и Методий" в град Фердинанд през 20-те години на миналия век, когато се подготвя, избухва и е потушено Септемврийското въстание. Впечатленията си от тревожните събития свещеникът събира в книгата си „Спомени от септемврийските събития 23 - 25 септ. 1923 год, станали в гр, Фердинанд и околията“. Издадена е от печатница „Наука“ във Фердинанд от К. Иванчев през 1931 година. Свещеникът описва час по час метежа във Фердинанд и във Видинска епархия. Той погребва жертвите и от двата противникови лагера, посещава ранените в болницата и се моли за еднакво отношение към всички пострадали, обикаля енорията и се старае да предпази населението от крайности, да го вразуми.
Протойерей Йордан Попов е пенсиониран през 1942 г. на 61 години с прослужени за пенсия 41 години, от които като свещеник 35 години.
Отец Йордан Попов е задържан след събитията в Унгария през 1956 г., и изпратен в лагера в Белене. Там умира на 9 януари 1959 г. Той и съпругата му Ивана отглеждат и възпитават 9 деца. Трима завършват право, а един е военен пилот. Първият му син Илия, попада в Белене в един ден с баща си. Вторият Петър, безследно изчезва два месеца след 9 септември. Третият Васил, бивш кмет на Дългоделци, е осъден от Народния съд на три години затвор. Протоерей Йордан Попов е баща на капитан Богдан Попйорданов Илиев.
Богдан Илиев е един от героите при защитата на София от март 1944 г., когато столицата е подложена на бомбардировки от американски и английски изтребители. Илиев влиза във въздушен бой с осем противникови самолета, сваля един и нанася поражения на други. С множество пробойни успява да приземи машината на летището в Божурище и е отличен с Орден за храброст.
В следващите две години Илиев е известен авиационен командир, но през 1946 г. е уволнен от армията като царски офицер. По-късно работи в Монтана и Чипровци като миньор, локомотивен машинист, автомобилен механик и инструктор на млади пилоти.
На 1 юни 1994 г. Богдан Илиев отново пилотира самолет по време на Деня на отворените врати в авиобазата в Габровница. Умира на 26 март 1996 година.
През 2016 година в Градската градина на Монтана е поставен бюст-паметник на капитан Богдан Илиев. Негов автор е скулпторът Александър Хайтов, изработил и паметника на баща му – отец Йордан Попов.
