Уважаеми съграждани, Скъпи оряховчани,
Има градове, които историята помни заради величието им. Има и такива, които остават във времето заради силата на хората си. Именно в хората е силата на Оряхово.
Оряхово, който от векове гледа към Дунава и посреща ветровете на историята. Град, който е преживявал войни, раздели, бедност и изпитания, но никога не е изгубил достойнството си. Защото тук, на високия дунавски бряг, свободата никога не е била просто дума. Тя е била извоювана, изстрадана и завещана.
Преди 149 години, в студените ноемврийски дни на 1877 година, над нашия град изгрява свободата. Но тя не идва тихо. Не идва даром. В онези съдбовни дни румънските войски под командването на полковник Георге Слъничану, с участието и подкрепата на руски военни части, водят тежки сражения срещу османските сили. След ожесточените боеве на 21 ноември 1877 година румънските воини влизат в освободено Оряхово.
Днес, когато заставаме пред Паметника на свободата, ние свеждаме глави пред подвига на загиналите румънски офицери и войници, оставили костите си по нашата земя.
Техните имена може да принадлежат на историята, но тяхната саможертва принадлежи на нашата памет.
Дунав, векове наред е свързвал нашите брегове и днес продължава да бъде символ на близостта между българския и румънския народ. Наш дълг е да пазим тази историческа признателност, превръщайки я в приятелство, сътрудничество и общо бъдеще, изразено в побратимяването ни с град Дъбулени.
Днес празнуваме в трудно време.
Време, в което светът сякаш е забравил цената на свободата .
Време на тревоги, несигурност и разделение. Време, в което все повече хора се борят не за големи мечти, а за обикновеното човешко спокойствие. Време, в което добротата понякога изглежда тиха, а омразата – оглушителна.
И точно в такива времена най-силно се нуждаем един от друг, от доверие, от упование в корените.
Защото свободата не е само историческа дата. Тя е отговорност. Да бъдем достойни за онези, които са я извоювали. Да не позволяваме трудностите да ни направят чужди един на друг. Да не забравяме, че един град не се измерва само с построеното, а и със съхраненото човешко достойнство.
Знам, че Оряхово има своите болки. Знам, че има тъмни прозорци, несбъднати надежди и въпроси, на които невинаги намираме лесни отговори. Но знам и друго. Оряхово има сърце.
То тупти в хората, които остават. В онези, които работят, отглеждат децата си, грижат се за възрастните, пазят традициите и въпреки всичко вярват, че тук има утре.
Защото нашия град не се нуждае от гръмки обещания. Той се нуждае от честност, постоянство, грижа и общи усилия. От повече протегнати ръце и по-малко разделителни линии. От вяра, която не се изчерпва с празничните слова, а се доказва с дела.
Нека на този ден си спомним, че предците ни не са ни завещали лесен живот. Завещали са ни свободен град. А от нас зависи какъв град ще оставим на децата си.
Скъпи съграждани,
Нека бъдем по-силни от трудностите, по-мъдри от разделението и по-човечни от времето, в което живеем.
Нека пазим мира, защото знаем цената на свободата. Нека пазим паметта, защото без нея няма бъдеще. И нека пазим вярата един в друг, защото така се върви по-лесно напред.
Честит празник, Оряхово! Честити 149 години свобода!
Нека Дунав продължава да носи през времето историята ни , а ние да имаме силата, достойнството и обичта да напишем заедно следващите ѝ страници.
Да пребъде Оряхово
Росен Добрев
Кмет на Община Оряхово





