Здраве

Могат ли лекарствата за отпушване на носа да причинят нарушения в мозъчното кръвообращение?

  19.11.2026 11:15             
Могат ли лекарствата за отпушване на носа да причинят нарушения в мозъчното кръвообращение?

Псевдоефедринът е симпатикомиметик, тоест вещество, което възпроизвежда действието на симпатиковата нервна система върху кръвоносните съдове. Той свива разширените артериоли в носната лигавица, отокът намалява и носът се отпушва около половин час след приема на лекарството. Псевдоефедринът се съдържа предимно в комбинирани таблетки против настинка.

Съдосвиващото му действие обаче не се ограничава до носната лигавица. През 2024 г. Европейската агенция по лекарствата въвежда противопоказания за употребата на псевдоефедрин при тежка или неконтролирана хипертония и тежко бъбречно заболяване заради редки, но сериозни мозъчносъдови усложнения. В европейско проучване, публикувано през юли 2026 г., са открити съобщения за същите усложнения и при ксилометазолин и фенилефрин, които се съдържат и в спрейове и капки за нос. Едновременната употреба на таблетки и спрейове с деконгестанти може допълнително да засили съдосвиващото действие.

Как свиването на кръвоносните съдове в носа засяга мозъчните артерии?

Мозъчните артерии се свиват или разширяват при промени в кръвното налягане, за да поддържат относително постоянен приток на кръв към мозъка. Този процес се нарича авторегулация.

Псевдоефедринът стимулира алфа-адренергичните рецептори (които предизвикват свиване на кръвоносните съдове) и предизвиква освобождаване на норадреналин от нервните окончания. В резултат кръвното налягане може да се повиши. При определени обстоятелства настъпва спазъм на мозъчните артерии, при който стеснени техни участъци се редуват с разширени. Това състояние се нарича синдром на обратима церебрална вазоконстрикция. Най-характерният му признак е внезапно, изключително силно главоболие, което достига максималната си сила за по-малко от минута. Стеснението обикновено започва от малките периферни мозъчни артерии и през следващите две седмици може да обхване и по-големите. Исхемичен или хеморагичен инсулт може да настъпи и дни след първото главоболие. Затова внезапното и изключително силно главоболие при употреба на деконгестант изисква спешен медицински преглед.

Синдромът на задна обратима енцефалопатия може да възникне при рязко повишаване на кръвното налягане, когато мозъчните кръвоносни съдове вече не успяват да регулират нормално притока на кръв. Уврежда се вътрешната обвивка (ендотела) на съдовете и кръвно-мозъчната бариера (която предпазва мозъчната тъкан от навлизането на вредни вещества от кръвта) започва да пропуска течност. В резултат се образува вазогенен оток (натрупване на течност в мозъчната тъкан), най-често в теменните и тилните дялове на мозъка. Тъй като тилните дялове обработват зрителната информация, синдромът може да причини зрителни нарушения, обърканост и гърчове.

Псевдоефедринът се отделя предимно чрез бъбреците с урината, без да претърпява химични промени в организма. При тежко бъбречно заболяване отделянето му се забавя и той може да се натрупа в кръвта, което засилва съдосвиващото му действие и повишава риска от обратима церебрална вазоконстрикция и задна обратима енцефалопатия. При тежка или неконтролирана хипертония допълнителното повишаване на кръвното налягане след прием на псевдоефедрин може да наруши авторегулацията на мозъчното кръвообращение. Поради тези причини лекарството е противопоказано и при двете състояния.

Какво показват съобщенията за ксилометазолин и фенилефрин?

Ксилометазолинът и фенилефринът свиват кръвоносните съдове чрез същите алфа-адренергични рецептори като псевдоефедрина. Фенилефринът се съдържа и в комбинирани лекарства против настинка, които се разтварят в топла вода и се приемат като напитка.

В ретроспективно проучване на италиански учени са анализирани съобщенията за подозирани нежелани реакции към деконгестанти, постъпили в европейската база данни за нежелани лекарствени реакции EudraVigilance между 2001 и 2025 г. От общо 14 628 съобщения 65 са за обратима церебрална вазоконстрикция или синдром на постериорна обратима енцефалопатия. Най-много са съобщенията за фенилефрин (18), следвани от ксилометазолин (15) и псевдоефедрин (10). В 85% от случаите засегнатите са жени, като почти всички са на възраст между 18 и 64 години.

При ксилометазолина и фенилефрина обратимата церебрална вазоконстрикция представлява по-голям дял от съобщените нежелани реакции в сравнение с останалите деконгестанти. Подобна зависимост е установена и за постериорната обратима енцефалопатия при фенилефрина. Продължителността на употреба е посочена само в 12 съобщения, като половината от тези случаи са свързани с употреба в продължение на поне 30 дни. Деконгестантите обаче обичайно са предназначени за краткотрайно лечение. В почти половината от съобщените случаи на мозъчносъдови усложнения е установен и друг рисков фактор, най-често прием на антидепресант.

Съобщенията за нежелани реакции не показват колко често възникват тези усложнения, тъй като не е известно колко пъти са използвани съответните лекарства и не всички нежелани реакции се съобщават. В 25 съобщения не е посочено как е приложен препаратът. Това е важно, защото фенилефринът се използва не само срещу запушен нос, но и за повишаване на кръвното налягане чрез венозно приложение в болница. Следователно резултатите не доказват, че всяко от изследваните лекарства причинява тези усложнения, но показват необходимост от допълнителни проучвания.

Кога деконгестантите изискват особено внимание?

Псевдоефедринът е противопоказан при:

Тежка или неконтролирана хипертония;
Тежко остро или хронично бъбречно заболяване или бъбречна недостатъчност.

Повишено внимание при употребата на деконгестанти е необходимо при:

Прием на антидепресанти, които повишават нивото на серотонина и могат да повлияят свиването на мозъчните артерии;
Бременност и първите седмици след раждането, когато обратимата церебрална вазоконстрикция се среща по-често;
Едновременна употреба на таблетки и спрейове за отпушване на носа, тъй като съдосвиващото им действие може да се засили.

При внезапно, изключително силно главоболие, обърканост, гърчове или нарушения на зрението употребата на деконгестанта се прекратява и се търси спешна медицинска помощ. Гаденето и повръщането също могат да съпътстват тези симптоми.

Деконгестантите са предназначени за краткотрайна употреба, а максималната продължителност на лечението зависи от конкретния препарат. При хронично заболяване или редовен прием на други лекарства изборът на деконгестант се обсъжда с лекар или фармацевт. Физиологичният разтвор може да се използва за промиване на носа и отстраняване на секретите, без да предизвиква свиване на кръвоносните съдове.

/www.puls.bg



Седем селища в Монтанско са без ток след снощната гръмотевична буря
Четирима мъже превозваха незаконно дърва с конски каруци в Белоградчик
Пожар в Белоградчик унищожи покрив, огнеборците реагираха и на три сигнала за помощ
Здравна беседа в СУ „Васил Кънчов“ запозна учениците с рисковете от цигарите
Две станаха жертвите на катастрофата край Благово
Два фирмени автомобила изчезнаха в Белоградчик, полицията задържа 22-годишен