Биологичната възраст, която отразява физиологичното състояние на организма, а не броя на годините от раждането, е важен показател за това как старее човек.
Тя може да бъде измервана чрез биомаркери в кръвта, известни като епигенетични часовници. Те проследяват химични изменения в ДНК, свързани с добавянето на метилови групи. Предишни изследвания показват, че тези епигенетични промени се натрупват и изменят през целия живот.
Ново изследване, публикувано в научното списание „Нейчър Медисин“, установява, че определени хранителни режими, промени в начина на живот и медикаментозни терапии могат да повлияят на моделите на метилиране на ДНК и на показателите, използвани за оценка на биологичното стареене, съобщава „Медикъл Нюз Тудей“.
Резултатите показват, че средиземноморската диета, редовната физическа активност, някои лекарства за диабет и контрол на теглото, както и определени противовъзпалителни терапии могат да бъдат свързани с по-бавно биологично стареене.
Шебнем Юнлюишлер, генетичен инженер и директор по въпросите на дълголетието в Лондонския институт по регенеративна медицина, която не е участвала в изследването, подчертава значението на неговия мащаб.
„Важният принос на това изследване е неговият мащаб и стандартизираният подход. Учените обединиха данни от 51 дългосрочни интервенционни проучвания и приложиха един и същ набор от 16 епигенетични часовника и 94 допълнителни биомаркера, основани на метилирането на ДНК. Това позволи по-систематично сравнение на начина, по който различните биомаркери реагират на различните интервенции. Изследването също така показва, че по-новите биомаркери, разработени за прогнозиране на риска от смърт или темпото на стареене, особено DunedinPACE и PCGrimAge, може да реагират по-чувствително от часовниците, предназначени основно за определяне на хронологичната възраст“, обясни тя.
Ръководителят на изследването Рагав Сегал от Медицинското училище на Йейлския университет обаче предупреждава, че резултатите не доказват, че разглежданите интервенции действително забавят стареенето.
„Биомаркерите са полезни, защото могат да ни позволят да наблюдаваме биологични промени в рамките на месеци или години, вместо да чакаме десетилетия, за да установим резултати като заболяване или смърт. Но те не могат да заместят дългосрочните изследвания. Все още трябва да докажем, че промените в тези показатели действително означават, че хората остават по-здрави, функционират по-добре или живеят по-дълго“, заяви Сегал.
Учените са обединили данни от 51 проучвания на интервенции, насочени към забавяне на стареенето, като са анализирали повече от 110 биомаркера, свързани с метилирането на ДНК. След това са оценили въздействието на различни хранителни режими, физически упражнения, медикаменти и хранителни добавки върху тези показатели.
Според измерванията две промени в начина на живот са свързани с намаляване на епигенетичната възраст - спазването на здравословен хранителен режим, включително средиземноморска, нисковъглехидратна или нискомаслена диета, и редовната физическа активност.
Най-силно въздействие върху биомаркерите обаче е отчетено при някои медикаменти. Метформинът, който се използва като основно средство за лечение на диабет тип 2, семаглутидът, предписван при диабет тип 2 и за контрол на телесното тегло, както и терапиите срещу тумор-некротизиращия фактор (анти-TNF), използвани за овладяване на възпалителни процеси, са довели до значително понижаване на измерената епигенетична възраст според всички 16 анализирани епигенетични часовника.
„Медикаментозните интервенции показаха най-голям среден ефект, докато промените в начина на живот и храненето обикновено водеха до по-последователни резултати при различните биомаркери“, обясни Юнлюишлер.
За разлика от тях изследователите са открили малко убедителни доказателства, че хранителните добавки имат ефект срещу стареенето.
„Доказателствата за хранителните добавки са ограничени и противоречиви. Това не означава, че добавките са безполезни. Те могат да бъдат ценни за хора с конкретни дефицити или медицински потребности. Но при като цяло здравите хора много от твърденията за ефект срещу стареенето изпреварват научните доказателства. Разумно е първо да се съсредоточим върху храненето, физическата активност, съня и профилактичните грижи, а при необходимост да обсъдим приема на добавки с лекар“, подчерта Сегал.
Юнлюишлер предупреди, че резултатите за метформина, семаглутида и противовъзпалителните терапии не бива да се възприемат като основание здрави хора да приемат подобни лекарства с цел забавяне на стареенето.
„Резултатите, свързани с метформина, семаглутида и анти-TNF терапиите, са интересни от научна гледна точка, но не бива да се тълкуват като доказателство, че здрави хора трябва да приемат тези медикаменти, за да забавят стареенето. Някои от проучванията са включвали специфични групи пациенти, така че наблюдаваните промени може отчасти да отразяват подобрение на основното заболяване, възпалителните процеси или метаболитното здраве, а не пряко обръщане на самия процес на стареене“, обясни тя.
Специалистите подчертават, че промените в епигенетичните биомаркери все още не могат да служат като сигурен показател за продължителността на живота в добро здраве.
„Това изследване показва както потенциала, така и настоящите ограничения на епигенетичните биомаркери. Следващата съществена стъпка е да установим дали промените в тях надеждно предсказват значими резултати, като запазване на физическите и когнитивните способности, намаляване на честотата на заболяванията и по-дълъг живот в добро здраве. Дотогава епигенетичните часовници трябва да се разглеждат като обещаващи научноизследователски инструменти, а не като самостоятелни клинични критерии или окончателна оценка за здравословното състояние на отделния човек“, посочи Юнлюишлер.
Сегал също подчертава необходимостта от предпазливост при тълкуването на резултатите.
„Основното е, че реакцията на даден биомаркер към определена интервенция не е равнозначна на доказателство, че тя забавя стареенето. Нашето изследване проверява дали тези показатели могат да отчитат промени. Следващото предизвикателство е да установим кои от тези промени действително имат значение за здравето и дълголетието“, заяви той.
Учените са единодушни, че засега няма универсална интервенция, за която да е доказано, че забавя процеса на стареене при хората.
„Все още няма нито една интервенция, за която да е доказано, че забавя стареенето при хората като цяло. Най-добре подкрепените от науката мерки остават сравнително непретенциозни: да не се пуши, да се спортува редовно, да се поддържа здравословно хранене, да се спи достатъчно и да се контролират кръвното налягане, холестеролът и диабетът“, обясни Сегал.
Юнлюишлер допълни, че редовните аеробни упражнения и силовите тренировки, балансираното хранене по средиземноморски модел, поддържането на здравословно тегло, отказът от тютюнопушене, ограничаването на алкохола и достатъчният и редовен сън подпомагат дългосрочното метаболитно, сърдечносъдово и когнитивно здраве.
Тя изтъкна и значението на навременното откриване и правилното лечение на заболявания като високо кръвно налягане, повишен холестерол и диабет.
„Не можем да променим хронологичната си възраст, но можем да повлияем на много от биологичните процеси, които определят колко добре стареем. На този етап доказателствата, че тези утвърдени здравословни навици подпомагат по-дългия живот в добро здраве, са много по-силни от доказателствата за която и да е отделна хранителна добавка или така наречена терапия против стареене“, заключи Юнлюишлер.
//dariknews.bg/
