Приемните семейства намаляват през последните години, а парадоксът е, че много от тях остават празни – без настанени деца. Според анализите на Агенцията за социално подпомагане това се случва заради изискванията на приемните родители.
Последните анализи показват, че системата е изправена пред структурна криза.
В страната има 1 576 утвърдени приемни семейства. Само за последните 21 месеца броят им е намалял със 145. Настанените деца са около 1 420, но два пъти повече - близо 3000, продължават да живеят в Центрове за настаняване от семеен тип.
Всяко пето приемно семейство – около 329 от всички, е празно, т.е. няма настанено дете в него.
Основна причина за празните семейства е разминаването между профила на децата, които имат нужда от настаняване, и критериите на самите кандидат-родители. Спешно се търсят домове за бебета и деца между 0 и 3 години, за деца с увреждания и за непридружени деца бежанци. Голяма част от одобрените семейства обаче отказват да поемат по-специфична или интензивна медицинска грижа.
Агенцията за социлно подпомагане оптимизира процесите за по-бързо насочване на децата към свободни семейства в различни общини. Въвежда се изискване на всеки шест месеца децата в резидентна грижа да преминават през оценка дали могат да бъдат изведени в реална семейна среда - осиновяване или приемно семейство.
Докато в национален мащаб стотици одобрени приемни родители стоят без настанени деца, ситуацията в Северозапада е различна.
Област Враца остава абсолютен рекордьор в цялата страна с най-нисък процент на незаети семейства – едва малко над 5% от утвърдените къщи са празни, което на практика означава, че капацитетът е запълнен. Така е и в Монтана и Видин, където празните приемни семейства се броятна пръсти.
В област Монтана приемните семейства са 69
и се грижат за 73 момичета и момчета.
За три години приемните семейства в региона са намалели с 41. За последните шест месеца са утвърдени 5 нови приемни семейства. В региона има най-голяма нужда от приемни родители за малки деца, тийнейджъри, както и за деца с увреждания и хронични заболявания.
Корнелия Живкова от Монтана е приемна майка от 12 години. Отгледала е 10 деца, а в момента се грижи за 11-тото. Тя се приема основно бебета. Понякога идват при нея направо от родилния дом. Учи ги на всичко, а голямата цел е детето, за да си намери семейство.
Първите приемни семейства в област Монтана започват да вземат в домовете си деца в риск през 2010 година, каза Милен Гечовски, председател на Сдружение "Закрилници" и дългогодишен социален работник.
През 2025 година в област Монтана са осиновени 21 деца - 10 в България и 11 в чужбина.
Приемната грижа в област Видин
изисква засилване на местната подкрепа и осигуряване на повече специалисти, за да бъде ефективна, смята Мая Петкова, началник на отдел „Закрила на детето“ в Дирекция „Социално подпомагане“ – Димово.
Въпреки трудностите, системата се е развила значително. Днес приемните семейства в областта работят със специфични профили – деца с увреждания, с противообществени прояви.
Към момента в област Видин има общо около 75–77 утвърдени приемни семейства, които се грижат за 86 деца. През последните години броят на активните приемни семейства е намалял с над 10%, главно поради оттеглянето на дългогодишни приемни родители или осиновяване на децата.
Социалните работници и Областният екип по приемна грижа във Видин отчитат спешна нужда от разширяване на профила на местните семейства. Повечето от тях са утвърдени за отглеждане на едно дете в предучилищна или училищна възраст, докато най-остър недостиг има за бебета (0-3 години) и деца със специфични здравни потребности. За преодоляване на проблема в града се организират специализирани групи за самопомощ и обучения от Националната ак.социация за приемна грижа за надграждане на уменията на родителите.
В област Враца приемната грижа се отличава
с много нисък процент на незаетите приемни семейства в сравнение с останалата част от страната. По данни на Регионалната дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Враца, в областта има общо 63 професионални приемни семейства, само в 8 от тях към момента няма настанени деца. Област Враца традиционно поддържа много нисък процент на незаети приемни семейства, което показва висока заетост и ангажираност на системата в региона.
Една от причините много хора, които имат намерение да бъдат приемни родители, да се отказват, е липсата на сигурност, смятат експертите. Въпреки че тези семейства осигуряват защитена среда за най-уязвимите деца, те самите често остават без дългосрочна стабилност.
Професионалните приемни родители в България не работят на трудови договори, а сключват граждански договори. Когато едно дете бъде реинтегрирано в биологичното си семейство или осиновено, приемният родител остава без заплата.
Тъй като договорите са граждански, времето, прекарано в грижа за деца, не се признава за трудов и пълен осигурителен стаж по същия начин, както при стандартно трудово правоотношение.
Приемните родители нямат право на платен отпуск, нито на болнични.
Грижата за дете, преживяло травма, насилие или изоставяне, изисква огромна емоционална инвестиция, а раздялата често е съпроводена с тежка скръб, за която липсва системна психологическа подкрепа.
Приемните родители нямат юридически родителски права. Те не могат самостоятелно да вземат решения за бъдещето на детето, за негови медицински интервенции или пътувания зад граница, което ги поставя в подчинена позиция спрямо социалните служби и биологичните родители.
Заплатите
Въпреки че от миналата година възнагражденията на приемните родители са обвързани с минималната работна заплата финансовата несигурност остава висока, тъй като децата често имат специфични медицински, терапевтични или образователни нужди, които стандартната издръжка не винаги покрива напълно.
В момента приемните родители получават 150% от минималната работна заплата – 930,30 евро при едно настанено дета, за две деца заплащането е 160% от минималната работна заплата – 992,32 евро, за три и повече - – 170% от минималната работна заплата – 1 054,34 евро.
С увеличението на линията на бедността от 1 януари на 390,63 евро е увеличена и издръжката на децата в приемни семейства.
Ако детето е до 3 години сумата е 429,69 евро.За дете от 3 до 14 години - се отпуска размерът на линията на бедността – 390,63 евро.
За дете от 14 до 18 години месечната помощ 429,69 евро.
Ако детето, настанено в приемно семейство, е с увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ се изплаща и добавка в размер на 30% от линията на бедността – 117,19 евро. Добавката се предоставя независимо от дохода на семейството.
Историята на Емилия
Разказана от Националната асоциация по приемна грижа
Синът ми винаги може да се върне у дома
Преди две години Емилия изпраща в живота първия си приемен син с думите: „Нали знаеш, че винаги можеш да се върнеш у дома?“. Затова и изчаква да поеме грижите за ново дете, защото: „Искам да видя как ще се устрои, ще се справи ли сам. Домът ни не е голям и искам да съм сигурна, че ако му се наложи да се върне, ще можем да го приемем отново, защото той си е наше дете“, казва Емилия. Тя е приемен родител от 2015 г. Избира пътя на спасителка на детството, защото: „Винаги са ме трогвали историите на изоставените деца. Синът ми растеше сам и реших, че аз мога да дам дом и подкрепа на едно дете, а той да има приятел“. Приемното дете е на 9 годинки, когато идва в дома на Емилия. „Беше минало през ада и имаше здравословни проблеми. През годините много кандидат-осиновители се отказаха от него и се изчерпаха всички шансове за осиновяването му. Това дали ще успея да го излекувам и дали ще успея да го възпитам, беше и най-големият ми страх“, споделя Емилия. И успява с много любов и търпение, с поставяне на цели, с помощта на психолог. За Еми всеки спомен с нейното момче е скъп. „Но най-щастлива ме правеше неописуемата му радост, когато получи желан подарък на празник, когато криех на Великден шоколадови яйца из двора и двамата със сина ми ги търсеха“, споделя тя. Емилия никога няма да забрави и първата си среща със своя първи приемен син: „Приличаше на малко сладко дяволче – неуморим и неукротим. Търсеше близост с всеки“. Днес е горда от трансформацията на малкото момче – израстването му от малко сладко дяволче до отговорен младеж. „В нашия случай няма раздяла – моят дом е и негов и винаги може да се връща. В момента започва нова фаза от неговия живот, но той знае, че ще съм винаги до него“, категорична е Емилия. Според нея най-големите трудности в приемната грижа са свързани с липсата на адекватна подкрепа за някои приемни родители. Признава обаче, че тя е сред късметлиите, които са случили на добър екип за работа с детето. „За да бъдеш приемен родител, трябва да можеш да обичаш всяко дете, не само своето. Това е голямо предизвикателство!“, издава тайната на успешната приемна грижа Емилия.
