Раковите заболявания придобиват все по-голяма честота на разпространение, като към днешна дата броят на новодиагностицираните случаи възлиза на 20-21 милиона годишно. Водещи остават белодробният карцином, ракът на гърдата и колоректалният карцином. Ранната диагноза определя терапевтичните възможности. А съвременните таргетни терапии и имунотерапии позволяват постигане на контрол над болестта и добра дългосрочна преживяемост.
Онкогенни теории за възникването на рака
Възникването на онкологичните заболявания е сложен процес, свързан с намесата на различни фактори от околната среда и начина на живот. При разглеждането на механизмите на онкогенезата са предложени четири основни хипотези, които не са непременно взаимно изключващи се и много често могат да съчетават ефектите си. Това са мутационната генетична хипотеза, немутационната генетична хипотеза, епигенетичната хипотеза и вирусната хипотеза за канцерогенезата.
Според мутационната генетична хипотеза, злокачествената трансформация на клетките гостоприемници, преканцерозата и онкогенезата са резултат от възникването на нестабилности в генетичния материал, което е предпоставка за нарушаване на стабилността му. Нарушаването на целостта на ДНК молекулата или РНК молекулата е причина за настъпването на генетична нестабилност и нарушаване на процесите на клетъчно делене и диференциация на клетките.
Нарушаването на механизмите на клетъчна апоптоза, репарация на дефектите в ДНК молекулата и точковите мутации са причина за неспособността на организма да се справи с геномната нестабилност и стоят в основата на мутационната теория. Мутирали или свръхекспресирани протоонкогени като MYC, KRAS или HER2 стимулират непрекъснатия клетъчен растеж и делене.
При немутационната генетична хипотеза се предполага, че вродените промени в генетичния материал (например структурни хромозомни изменения, делеции и др.), които не са истински мутации, отключват процесите на неопластична трансформация. В основата на тази теория са заложени схващанията за вродените отклонения в генетичния материал, които могат да се окажат от съществена роля в зараждането на канцерогенезата.
При епигенетичната хипотеза на онкогенезата са заложени схващанията за ролята на промените във вътреклетъчните регулаторни процеси, контролиращи клетъчната пролиферация и диференциация, а не структурните промени в геномния материал са причина за развитието на неоплазия. Различни фактори и особености от околната среда, вредното влияние на тютюношушенето, приема на канцерогенни храни, замърсяването на въздуха заемат ключова роля в епигенетичната онкогенна теория.
В нея посредством нарушаване на основните движещи механизми на клетъчно делене клетъчна смърт и пролиферация се постига неконтролируемо делене на клетките, което е предпоставка за развитие на онкологични заболявания.
Вирусната хипотеза за индукция на рак разглежда ролята на различни инфекции, в това число различни ДНК-тропни и РНК тропни вируси в онкогенезата. Канцерогенната роля на тези вируси се заключава до идеята, че посредством инфектиране на клетките на гостоприемника се генерира геномна нестабилност и последваща злокачествена трансформация3.
Освен това се блокира синтезата и на някои допълнителни тумор супресорни протеини, като p53 и ретинобластомните протеини (pRB), което възпрепятства коригирането на възникналите геномни нестабилности. Блокирането на тумор-супресорните протеини позволява на увредените клетки да избягат от контрола на растежа и програмираната клетъчна смърт или апоптоза, което спомага за лесното възникаване на клетъчн трансформация и неконтролируемо клетъчно делене.
Вертикално предаване на някои ендогенни провируси може да заема участие в неопластичния процес, но тяхната потенциална роля все още не е дефинирана. Независимо от начина, по който бива активирана онкогенезата, се стимулират процеси на неконтролирано клетъчно делене, пролиферация, избягване на механизмите на клетъчна апоптоза, както и стимулиране процесите на тuморна ангиогенеза и метастазиране.
Разбирането на точните механизми на онкогенезата има изключително важна роля за предотвратяването на част от патологичните процеси. Възможностите на имунотерапията са насочени именно към репарация на ДНК и РНК нестабилностите и могат да се окажат надеждна ранна терапия на слокачествените заболявания.
/www.puls.bg
