Честотата на онкологичните заболявания безспорно нараства през последните години. Отговорни за развитието им са много генетични фактори, особености от околната среда и начинът на живот. Ракът е хронично заболяване със сериозен потенцил за неблагоприятен клиничен изход. Поради увеличаване на смъртността, все повече усилия се влагат за постигане на ранна диагноза и превенция на възникаването и развитието на онкологичните заболявания.
Създаването на раковите ваксини през последните години предостави нова възможност в лечението и протекцията от редица ракови заболявания, вкл. солидни тумори, хематологични заболявания и някои преканцерози. Комбинирането на ваксини срещу рак с различни имунотерапии или стандартни курсове на терапия с химиотерапевтици се утвърждава като успешна тактика за борба с туморната резистентност и подобряване на клиничните резултати1. Раковите ваксини са предназначени да индуцират дългосрочна антитуморна памет, причинявайки регресия на тумора, изкореняване на минимално остатъчно заболяване и предотвратяване на неспецифични или неприятни ефекти.
Механизъм на действие на противораковите ваксини
Противораковите имунотерапии се класифицират като “пасивни” или “активни” въз основа на способността им да активират или реактивират имунната система на гостоприемника за борба срещу злокачествени клетки. Раковите ваксини могат да бъдат класифицирани в 4 големи групи според техниките за получаването им. Така те се разделят на ваксини, направени от нуклеинови киселини – ДНК и РНК молекули, клетъчно-базирани ваксини, противоракови ваксини на базата на пептиди и вирус- базирани ваксини.
РНК и ДНК-базираните ваксини, които съдържат антиген-носещата нуклеинова група от патогени са примери за ваксини произлизащи от нуклеинова киселина. Клетъчно базираните ваксини срещу рак са ваксини, които използват цели клетки като носители на антигени, които въведени в организма предизвикват имунен отговор. Ваксините получени на базата на пептиди се получават от частици от обвивката на раковите клетки и предизвикват имунна реакция в гостоприемника.
За лечение и профилактика на някои тумори, се използват ваксини базирани на вируси или вирусни частици. Прилагат се предимно вирусни вектори заложени във ваксините използвани срещу човешки папиломен вирус. Употребата им се свързва със значително намаляване на честотата на рак на шийката на матката. Аналогочен е произхода на ваксините и срещу хепатитните вируси В и С, които се свърват с изключително голяма честота на хепатоцелуларен карцином.
Терапевтичните ДНК ваксини се считат за най-обещаващата стратегия за активиране на имунната система за борба срещу рак. Терапевтичните ваксини обикновено се използват за намаляване на туморния растеж, разпространението и честотата на рецидивите на злокачествените заболявания.
Тумор-насочените моноклонални антитела се считат за пасивни форми на имунотерапия, тъй като имат присъща противоракова активност. Употребата им е застъпена в лечението на редица солидни тумори, вкл. колоректален карцином, рак на стомаха, недребноклетъчрн карцином на белия дроб.
Все още голяма част от терапевтичните противоракови ваксини са в процес на клинично изпитване. Тепърва ще се натрупат много доказателства относно тяхната безопасност, терапевтичен потенциал и клинични показания за приложение. През послените години употребата на противораковите ваксини е позната предимно под формата на профилактично прилагани форми на ваксина.
Профилактични ефекти на противораковите ваксини
Профилактичната ваксина срещу рак има за цел да предизвика адаптивен първичен имунен отговор, позволяващ бърз и мощен вторичен имунен отговор в случай на карциногенеза. Първият пример в клиничната медицина за този подход е ваксината срещу вируса на хепатит B, вирус, който се свързва с развитието на цироза, хроничен хепатит и рак на черния дроб. Ретроспективен анализ на ранни проучвания при тайвански деца доказва, че програмата за ваксиниране срещу хепатит В намалява риска от развитие на хепатоцелуларен карцином със 70%.
Скоро последва създаването на ваксината срещу човешки папиломен вирус (HPV). HPV е семейство канцерогенни вируси, предавани по полов път2. В зависимост от способността си да причиняват ракови заболявания, HPV се разделят на такива с висок или нисък риск. Към момента 12 типа HPV са определени като високорискови (онкогенни) – типове 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 51, 52, 56, 58, 59.
Групата на HPV се свързва с развитието на редица неопластични заболявания, от доброкачествени лезии до метастатични карциноми. Инфекцията с онкогенен HPV тип може да доведе до развитие на предракови и ракови изменения като: рак на маточната шийка, рак на вулвата, рак на вагината, рак на ануса, рак на пениса, рак на гърлото и др. През последното десетилетие ваксината е препоръчителна в имунизационния календар на България. Препоръчва се поставянето й на възраст между 9 и 26 години, а при индикации дори до 45 години.
Примерите за употребата на противораковите ваксини в клиничната медицина са многобройни. Те се оказват решаваща съвременна терапия за предотвратяването и лечението на редица преканцерози и онкологични заболявания.
/www.puls.bg
