На 6-ти септември празнуваме 141 години от Съединението на България. През есента на 1885 г. България защитава правото си да върне в границите си земята, която й принадлежи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор.
Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.
През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, въпреки силната народна воля, начинанието е било обречено на неуспех.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт на 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.
Каква е програмата?
Кулминацията на тържествата е в Пловдив. Президентът Илияна Йотова ще участва в 20:30 часа в тържествената проверка-заря на площад „Съединение“ в града и ще приеме почетния строй.
На церемонията ще присъстват министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, съобщиха от Министерството на отбраната. Ще участват представителни формирования от Сухопътните войски, Военновъздушните сили (ВВС), Съвместното командване на специалните операции (СКСО), както и Представителният духов оркестър на ВВС. Командващ зарята е бригаден генерал Божидар Бойков, командир на СКСО.
Отбелязването на празника на град Пловдив и 141-вата годишнина от събитията на 6 септември 1885 г. ще започне в 10:00 часа в катедралния храм „Света Богородица“ с тържествен молебен, отслужен от Пловдивския митрополит Николай. В двора на храма ще бъде отслужен молебен и ще бъдат положени венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич.
Венци и цветя ще бъдат положени и пред паметната плоча на майор Райчо Николов (до пл. Римски стадион) и паметника на Захари Стоянов в Градската градина (зад Регионалния природонаучен музей) в 11:00 и 11:30 ч.
Около 12:00 ч. ще бъдат наградени участниците в 50-ия юбилеен международен мемориален маратон „Съединение“. Той тръгва в 9:30 ч. от площад "Съединение" в град Съединение. Финалът му е на площад "Съединение" в Пловдив. Трасето на маратона е дълго около 22 км.
В 19:00 часа на площад „Римски стадион“ комитет "Родолюбие" ще пресъздаде събитията от 6 септември 1885 година.
В 19:45 часа в Регионален исторически музей - Пловдив ще бъде представена изложбата „Съхранената памет за Съединението от 1885 г. в българските музеи, архиви, библиотеки и частни колекции“.
Тържествената заря проверка ще започне в 20:30 часа на площад "Съединение".
В София Денят на Съединението ще бъде отбелязан пред мавзолея – костница на княз Александър Батенберг с участието на представително военно подразделение от Националната гвардейска част. Националният военноисторически музей в София ще представи тематични музейни турове с начален час 11:00 ч. и 15:00 ч., които ще проследят пътя към Съединението, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната.
Празничният 6 септември ще бъде отбелязан с военни ритуали и във Велико Търново, Стара Загора, Благоевград, Хасково, Ямбол, Сливен, Варна, Бургас, Горна Оряховица, Асеновград, Радомир и други населени места.
/dariknews.bg
