Хипогликемията при лечение на захарен диабет се определя като спадане на глюкозата в кръвта под около 3,9 mmol/l. При по-изразен спад на кръвната захар мозъкът не разполага с достатъчно от основния си източник на енергия, а ниската кръвна захар задейства отделяне на адреналин и може да понижи калия в кръвта, което повишава риска от ритъмни нарушения. Честотата на диабета нараства с възрастта, а лечението му често включва инсулин и част от пероралните антидиабетни лекарства. Това лечение обаче понякога понижава нивата на глюкозата прекомерно.
В напреднала възраст епизодът на хипогликемия често протича по-тежко, отколкото в по-млада възраст, и носи риск от последствия извън самото понижение на глюкозата. Причината е в съчетание от три фактора – ранните прояви на хипогликемията са по-слабо изразени, коригирането на ниската кръвна захар се забавя, а сърцето и мозъкът са по-уязвими към недостига на глюкоза.
Защо ранните симптоми на хипогликемията стават по-слабо изразени с възрастта?
При понижаване на кръвната захар организмът задейства защитна реакция, чиято цел е да върне нивата на глюкозата към нормални, преди мозъкът да започне да страда от недостига ѝ. Панкреасът отделя глюкагон, а надбъбречните жлези отделят адреналин. Двата хормона подпомагат освобождаването на глюкоза от черния дроб и едновременно с това предизвикват първите оплаквания – треперене, изпотяване, сърцебиене и силен глад. По тези нейни ранни прояви хипогликемията обикновено се разпознава навреме и може да се коригира с прием на бързоусвоими въглехидрати.
В напреднала възраст тази защитна реакция отслабва. Панкреасът отделя по-малко глюкагон, а надбъбречните жлези отделят по-малко адреналин, защото жлезите с вътрешна секреция и вегетативната нервна система реагират по-слабо на ниската кръвна захар. Затова треперенето, изпотяването, сърцебиенето и гладът се появяват при по-ниски стойности на кръвната захар, изразени са по-слабо или изобщо липсват. Така времето за реакция се скъсява и недостигът на глюкоза може да засегне мисленето, преди хипогликемията да бъде разпозната и коригирана.
Към възрастовите промени се добавя и влиянието на дългогодишния захарен диабет. С времето той може да засегне вегетативната нервна система, която регулира дейността на сърцето, кръвоносните съдове, храносмилателната система и жлезите. При такава диабетна автономна невропатия реакцията към ниската кръвна захар отслабва – отделят се по-малко адреналин и глюкагон, а треперенето, изпотяването, сърцебиенето и гладът се усещат по-слабо или липсват. Затова дългогодишният диабет допълнително затруднява ранното разпознаване на хипогликемията, независимо от възрастта.
Когато тези ранни прояви липсват напълно, ниската кръвна захар може да остане неразпозната до появата на обърканост, замайване или нарушена преценка. Тогава хипогликемията се овладява по-късно, защото бързоусвоими въглехидрати не се приемат навреме, а рискът от тежка хипогликемия нараства.
Какви усложнения причинява ниската кръвна захар в напреднала възраст?
Когато хипогликемията вече наруши вниманието, преценката и координацията, рискът от падане нараства. В напреднала възраст падането крие по-висок риск от фрактура и последващо обездвижване, което може да ускори загубата на самостоятелност. Хипогликемията и когнитивното нарушение могат да се задълбочават взаимно. Тежките епизоди на ниска кръвна захар се свързват с по-висока вероятност от деменция, а вече наличното когнитивно увреждане затруднява спазването на лечението, разпознаването на хипогликемията и навременния прием на въглехидрати.
Хипогликемията има сериозни последствия и за сърцето. При ниска кръвна захар се засилва отделянето на катехоламини, най-вече адреналин, а нивото на калия в кръвта може да спадне. Адреналинът ускорява сърдечната дейност, а по-ниските нива на калий нарушават провеждането на електрическите импулси в сърдечния мускул. Така се създават условия за ритъмни нарушения. В метаанализ на публикувани проучвания се установява, че при епизод на хипогликемия рискът от сърдечна аритмия е приблизително с 40% по-висок в сравнение с периоди с нормални нива на кръвната захар. Нарушенията на сърдечния ритъм зачестяват през нощта, когато отделянето на адреналин и глюкагон в отговор на ниската кръвна захар е по-слабо.
Кога рискът от хипогликемия е най-висок и как се ограничава?
Най-висок риск от хипогликемия има при инсулин и сулфонилурейни препарати (група медикаменти, които усилват отделянето на инсулин), особено когато дозата, храненето и бъбречната функция не са добре съобразени. Едновременният прием на множество лекарства допълнително увеличава вероятността от ниска кръвна захар. Намалената бъбречна и чернодробна функция в напреднала възраст забавя разграждането и отделянето им от организма, при което действието им се удължава и нивата на глюкозата може да се понижат повече от предвиденото.
Някои лекарства, използвани често в напреднала възраст, могат да повлияят протичането на хипогликемията. Част от тях усилват действието на антидиабетните средства и така улесняват прекомерното понижаване на кръвната захар. Бета-блокерите, които се прилагат при сърдечни заболявания и високо кръвно налягане, могат да притъпят сърцебиенето и треперенето. Така първите прояви на хипогликемията остават по-трудни за разпознаване и приемът на въглехидрати се забавя.
За риска от хипогликемия значение имат и храненето и хранителният статус. Намаленият апетит, пропуснатите хранения и недохранването намаляват запасите от гликоген в черния дроб. Гликогенът е формата, в която черният дроб съхранява глюкоза като запас. Когато между храненията кръвната захар започне да спада, черният дроб разгражда гликогена и освобождава глюкоза в кръвта. При недохранване този запас е по-малък, затова ниската кръвна захар настъпва по-лесно и може да протече по-тежко. При чернодробно заболяване този риск е още по-висок, защото черният дроб участва пряко в поддържането на нормални нива на глюкозата.
Ограничаването на риска от хипогликемия започва с преоценка на целите на лечението. В напреднала възраст, особено при изразена обща слабост, отслабване, чести падания или повече придружаващи заболявания, не се търси агресивно понижаване на кръвната захар, а по-безопасен контрол на диабета. Корекцията на терапията чрез намаляване на дозата или спиране на лекарства, които могат да понижат кръвната захар прекомерно, намалява риска от нова хипогликемия, без да влошава дългосрочното лечение на диабета.
/www.puls.bg
