Жителите на града се конкурират с русенци за първото място в държавата
Жителите на Монтана са едни от най-големите консуматори на бира в държавата. Това показват данните на пивоварите, оповестени преди дни.
Хората в Монтана изпиват средно около 80-85 литра бира годишно, което е значително над средното за страната.
Според Съюза на пивоварите в България средностатистическият жител на града посяга към бирата между 11 и 14 пъти на месец, в зависимост от сезона. Мъжете пият пиво средно 14 пъти месечно, но шампионите са жените – те консумират бира почти 10 пъти в месеца, при средно 5 пъти за дамите в останалата част от България.
От юни до края на август е абсолютният пик. Заради високите температури, летните отпуски и туризма консумацията нараства драстично. В Монтана и Русе честотата на пиене тогава достига до 15 пъти в месеца, т.е. през ден на трапезата има пиво.
В студените месеци продажбите спадат умерено, но не спират. През зимата потребителите често преминават от светла към тъмна бира или по-тежки малцови стилове. Лек ръст в студения период се забелязва около коледните и новогодишните празници, както и по време на големи футболни първенства.
Врачани също обичат бира през лятото, но консумацията на пиво в града е около средното за страната. За тях абсолютният фаворит е Врачанският мискет – емблематичната напитка за района. През лятото виното се предлага дори като част от коктейли.
Жителите на Видин също са сред умерените консуматори на бира. Там пък предпочитат през лятото да се глезят с коктейли.
В Северозапада в момента бира се произвежда в Мездра и Чипровци. Бирената в Лом хлопна кепенци на 1 април, а пиво там реално не се прави от края на миналата година. Бира с марката „Ломско пиво“ се вари във Велико Търново.
В Мездра е производствената база на марката „Леденика“, а Чипровци е домът на Чипровско пиво – първата семейна занаятчийска (крафт) пивоварна в региона, създадена от Цветомир Стефанов. Там се правят нефилтрирани и непастьоризирани бири.
Три четвърти от българите пият бира поне веднъж месечно, а безалкохолните ѝ разновидности бележат рекорден ръст. Продажбите им са се увеличили с 53% през миналата година, а през първата половина на 2026 година тенденцията продължава с ново 14-процентно увеличение.
В момента в България работят общо 42 производители на бира - три големи компании, седем малки и средни предприятия и 32 микропивоварни.
Близо 22 хиляди души работят в света на бирите, като приблизително 9 на сто от тях са директно в пивоварните предприятия.
Пивоварната индустрия продължава да бъде един от значимите работодатели в хранително-вкусовия сектор.
Средната работна заплата в бранша надхвърля 1650 евро и е сред най-високата в хранително-вкусовата промишленост. Всеки зает в бирената индустрия в България произвежда годишно 232 хиляди литра пиво , по данните за 2025 година.
През миналата година в България са произведени 4,42 млн. хектолитра бира, а продажбите достигат почти 5 млн. хектолитра.
Макар обемите да намаляват с около 5% спрямо предходната година, потреблението остава високо. Средното годишно потребление възлиза на 76 литра на човек, като в тази статистика е включена и безалкохолната бира.
По данни на Пивоварите на Европа производството и потреблението на бира в Европейския съюз също намаляват, но България запазва 13-ото си място.
Безалкохолната бира е най-бързо растящият сегмент. Само през последната година на българския пазар са се появили 20 нови марки и разновидности бира. През 2025 година продажбите на безалкохолна бира в България достигат 122 780 хектолитра.
Днес една от всеки дванадесет бири, консумирани в Европейския съюз, е безалкохолна.
Според Съюза на пивоварите тези резултати показват промяната в потребителските навици и стремежа към по-умерена консумация, като същевременно стимулират инвестициите в нови продукти и технологии.
Депозитната система остава ключов приоритет за производителите на пиво. Последно проучване оказва, че 87% от българите над 15-годишна възраст са готови да връщат пластмасови бутилки и кенове срещу депозит, което според пивоварите е висока обществена подкрепа за подобна система. В момента хората на практика плащат три пъти за управлението на пластмасовите отпадъци - чрез такса смет, чрез продуктовата такса, включена в цената на напитките, и чрез европейската такса за нерециклирана пластмаса (Plastic Levy).
СИТ
