Етиология
Рубеолата, която често наричаме „немска шарка“ или „тридневна шарка“, се причинява от специфичен РНК вирус. Важно е да се знае, че този вирус живее и се размножава единствено в човешкия организъм, което означава, че децата не могат да се заразят от домашни любимци или други животни.
Как се разпространява в тялото?
Вирусът навлиза в организма през дихателните пътища. След като попадне там, той преминава в кръвта – процес, който наричаме виремия. За кратко време вирусът се размножава в лимфната система и след това се разпространява до различни органи и тъкани, като може да се открие в кръвта, урината и други телесни течности.
Кога детето е най-заразно?
Рубеолата се предава много лесно по въздушно-капков път – чрез капчици слюнка при кихане, кашляне или близък контакт.
Най-опасният период за заразяване на околните е от 2 дни преди избиването на обрива до 5–7 дни след появата му;
Добре е да се има предвид обаче, че вирусът може да присъства в носоглътъчните секрети малко по-дълго – още 7 дни преди обрива и до 14 дни след него.
Защо е толкова важна превенцията за бременните жени?
При децата рубеолата обикновено преминава леко и без сериозни усложнения. Голямата опасност обаче е за бременните жени, които нямат имунитет.
Ако бъдеща майка се зарази в началото на бременността (през първия триместър), вирусът преминава през плацентата в над 90% от случаите. Това може да доведе до т.нар. Синдром на вродена рубеола, който причинява сериозни увреждания на очите, сърцето и нервната система на бебето.
Бебетата, родени с вродена рубеола, могат да отделят вируса чрез секретите си и урината в продължение на повече от една година след раждането. Поради тази причина те могат неволно да заразят бременни жени или други неваксинирани хора около себе си. Това прави навременната ваксинация на децата ни толкова важна – тя пази не само тях, но и бъдещите майки и техните бебета.
Епидемиология
Преди въвеждането на масовите ваксинации рубеолата е показвала ясна сезонност, като случаите са зачестявали предимно през пролетта, а по-големи епидемии са избухвали циклично на всеки 6 до 9 години.
Една от важните особености на това заболяване е, че между 25% и 50% от инфекциите протичат субклинично – това означава, че детето може да няма никакви видими симптоми или обрив, но въпреки това да разпространява вируса.
Благодарение на имунизациите, днес заболяването е изключително рядко в развитите страни. Въпреки това, малки огнища все още могат да възникнат сред групи от неваксинирани хора, най-често в резултат на „внос“ на вируса от страни с ниско ваксинационно покритие.
При новородените има естествена защита: антителата, които бебето получава от майка си през плацентата (ако тя е била имунизирана). Тези антитела обаче персистират едва до 6-месечна възраст.
Клинична картина
Протичането на рубеолата варира значително в зависимост от възрастта на пациента,като често инфекцията протича асимптоматично. Малките деца прекарват заболяването много по-леко, докато при по-големите деца и възрастните то протича с по-разгърната клинична картина.
1. Инкубационен период
Придобитата след раждането (постнатална) рубеола обикновено е между 16 и 18 дни.
2. Продромална (начална) фаза
Тази фаза продължава между 1 и 5 дни. При малките деца леките катарални прояви често са толкова дискретни, че могат да останат напълно незабелязани. При подрастващите и възрастните обаче се наблюдават ясни проявления:
Лимфаденопатия: Характерен и отличителен белег на рубеолата е подуването и болезнеността на лимфните възли, разположени зад ушите (постаурикуларни), в задната част на шията (цервикални) и в областта на тила (субокципитални). Понякога може да се наблюдава спленомегалия.
Общи оплаквания: Появяват се леки и неспецифични симптоми като ниска температура (субфебрилитет), леко възпалено и зачервено гърло, дискретна кашлица, главоболие, загуба на апетит (анорексия) и общо неразположение.
Очни симптоми: Може да се развие лек конюнктивит (зачервяване и дразнене в очите).
Симптом на Форхаймер: При около 20% от пациентите, още преди появата на кожния обрив, по мекото небце в устната кухина се развиват малки, розови петънца (енантем).
3. Фаза на екзантем (обривен период)
Тази фаза трае между 2 и 3 дни. Именно от тук произхожда името на заболяването – тридневна шарка.
Характеристика на обрива: Обривът е фин, розов, съставен от отделни петънца и папули (макулопапулозен), които нямат склонност да се сливат помежду си. Той е значително по-блед и по-слабо изразен в сравнение с обрива при морбили. При възрастните пациенти може да бъде съпроводен от сърбеж ( за разлика от обривът при розеола).
Разпространение: Обривът започва първо от лицето, след което бързо се разпростира надолу по торса и крайниците. Важна особеност е, че той не засяга дланите и стъпалата.
Полиартрит : В тази фаза често се развиват болки в ставите или същински артрит (възпаление на множество стави, най-вече на ръцете). Това усложнение по-често се наблюдава в юношеска възраст и може да е съпроводено с изтръпвания. В по-голямата част от случаите ставното възпаление преминава напълно и отшумява без трайни последици.
Лабораторни и образни изследвания
Рутинните лабораторни изследвания са неспецифични и като цяло не помагат за поставянето на диагнозата. Броят на левкоцитите може да намален или нормален, а при тромбоцитите да се наблюдава спад.
Диагнозата се потвърждава чрез серологични изследвания:
IgM антитела: Изследването за специфични IgM антитела обикновено става положително около 5 дни след появата на първите симптоми. При това изследване обаче понякога са възможни фалшиво положителни резултати.
IgG антитела: Диагноза може да се постави и чрез проследяване на специфичните IgG антитела в две последователни кръвни проби (в острата фаза и по време на възстановяването), като се търси четирикратно или по-голямо нарастване на техния титър.
Всеки случай със съмнение за придобита или вродена рубеола подлежи на задължително съобщаване и регистрация в регионалните и националните здравни инспекции.
Лечение
Не съществува специфично лечение, затова терапията е симптоматична.
Превенция
Живата рубеолна ваксина предпазва от инфекцията и се препоръчва под формата на комбинираната ваксина МПР (морбили, паротит, рубеола) за деца на възраст 12–15 месеца и втора доза на 4–6 години.
Особености след ваксинация: След поставяне на ваксината, рубеолният вирус се отделя от носоглътъчния секрет в продължение на няколко седмици, но той не е заразен за околните.
Странични ефекти: При децата ваксината срещу рубеола рядко се свързва с нежелани реакции.
Противопоказания за поставяне на ваксината
Имунодефицитни състояния или провеждането на имуносупресивна терапия с кортикостероиди (доза над 2 мг/кг/ден или над 20 мг/ден за лица с тегло над 10 кг, за период по-дълъг од 14 дни).
Бременност.
Наскоро прекарано приложение на имуноглобулин (в рамките на последните 3 до 11 месеца, в зависимост от дозата).
/www.puls.bg
