Едно от най-честите притеснения за родителите е свързано с проговарянето на детето. Докато някои деца започват да използват думи още около първата си година, други остават мълчаливи по-дълго време. Това често поражда въпроси дали развитието върви нормално или е необходима консултация със специалист.
Всяко дете се развива със собствено темпо. Разликите в езиковото развитие могат да бъдат напълно нормални, но има и случаи, в които забавянето на речта е сигнал за проблем, който изисква внимание.
Около 12-месечна възраст повечето деца произнасят първите си смислени думи като мама, тати, чао или названия на познати предмети. Между 18 и 24 месеца речниковият запас започва бързо да се разширява, а към втората година много деца вече комбинират по две думи в кратки фрази.
Не е важно само колко думи казва детето. От значение са и други умения, които показват, че езикът и комуникацията се развиват. Например дали реагира на името си, дали разбира прости инструкции, да посочва предмети и да използва жестове, за да общува.
Един от първите предупредителни сигнали за проблем е липсата на гукане и бърборене през първата година. Бебетата обикновено започват да издават различни звуци още през първите месеци от живота си.
Повод за консултация може да бъде и липсата на смислени думи около 18-месечна възраст. Въпреки че някои деца проговарят по-късно и наваксват без проблем, специалистите препоръчват оценка на развитието, когато речта изостава значително от очакваното за възрастта.
Важно е да се обърне внимание и на разбирането на речта. Ако детето не изпълнява прости указания като ''дай топката'' или ''ела при мен'', това може да показва затруднения, които не се ограничават само до говоренето.
Понякога късното проговаряне е свързано със слухови проблеми. Лека загуба на слуха или чести ушни инфекции могат да затруднят усвояването на езика. Затова при съмнения често се препоръчва изследване на слуха.
В други случаи причината може да е забавяне в развитието на речта и езика, което се повлиява добре от ранна логопедична подкрепа. Колкото по-рано бъде установен проблемът, толкова по-добри са възможностите за подобрение.
Много родители се успокояват с твърдения като ''и баща му е проговорил късно'' или ''момчетата говорят по-късно''. Макар че наследствеността и индивидуалните особености могат да имат роля, не е добра идея притесненията да бъдат пренебрегвани само по тази причина.
Трябва да се обърне внимание и на случаите, в които освен липсата на реч се наблюдават и други признаци. Например детето избягва зрителен контакт, не показва интерес към общуване, не сочи предмети, за да споделя внимание или не реагира на околните по очаквания начин. Подобни особености налагат по-задълбочена оценка от специалист.
Много деца с късно проговаряне впоследствие развиват напълно нормални езикови умения. Ранното търсене на помощ не означава, че непременно има сериозен проблем. То просто дава възможност развитието да бъде проследено и при нужда да се предприемат подходящи мерки.
Можем да подпомогнем езиковото развитие чрез ежедневни разговори, четене на книжки, пеене на песни и игри, които насърчават общуването. Дори най-обикновените моменти през деня могат да се превърнат във възможност за учене на нови думи.
/www.puls.bg
