Регионът като цяло е клъстър с много хора без препитание
Община Монтана е с най-ниска безработица в Северозапада за миналата година. Това показват данните на статистиката, анализирани от специалистите на Института за пазарна икономика. Цифрите сочат, че средният коефициент на безработица в община Монтана за 2025 година е бил 3,9 на сто. На второ място със съвсем малка разлика е община Враца с безработица от 4,1 % за миналата година. Третият град, областен център – Видин е регистрирал коефициент от 7 процента за 2025 година.
Най-много хора без доходи живеят в общините Димово и Макреш. Там 6 от всеки 10 човека в трудоспособна възраст са без работа.
В област Видин общините с висок индекс на безработица освен Димово и Макреш са Ружинци – 40 %, Чупрене – 31%, Грамада и Брегово с 30 %. В Белоградчик измереното ниво за миналата година е било 19,2 %.
В област Монтана най-високата безработица е в община Якимово – 32,9 %, във Вълчедръм – 30,2 %, в Бойчиновци – 24,7 на сто.
Във Врачанско Мездра е с 6,6 % средно ниво на безработицата за миналата година, а общината с най-високи заплати в страната – Козлодуй е с 9 на сто.
Според анализаторите на Института за пазарна икономика пазарът на труда в България се затяга, а безработицата остава на исторически ниски нива. Зад средните национални показатели обаче се открояват силни регионални различия – от динамичните индустриални и логистични центрове около големите градове до периферни и застаряващи общини, където липсата на инвестиции и работни места продължава да поддържа висока безработица. Повечето от общините в Северозапада попадатвъв втората категория.
Данните за 2025 г. показват едновременно устойчиво подобрение на пазара на труда и задълбочаващ се структурен проблем - недостигът на работна сила все по-често се превръща в ограничение пред икономическия растеж и развитието на бизнеса.
София остава с най-ниска безработица от 1,7%, а на второ място се нарежда водещата община от индустриалната периферията на столицата Божурище с 1,9%. С много нисък коефициент са Варна и съседната Белослав (съответно 2,3 и 2,4%), както и логистичният център Елин Пелин (2,3%), индустриалната община Пирдоп (2,4%) и Бургас (2,5%).
Остават обаче видими клъстери с много висока безработица – Северозападът, повечето дунавски общини, много от малките общини в Родопите, Сливенско, Разградско. Пограничните райони като цяло срещат по-сериозни предизвикателства на пазара на труда, и това личи ясно при нивата на безработицата.
62 общини, сред които са Враца и Монтана, остават с под 5% дял на безработните, като повечето са големи градове, силно интегрираната им периферия или успешните регионални индустриални центрове. Броят на тези с над 10% дял на безработните е 117, като помежду им могат да бъдат изведени редица общи характеристики – често са малки като население, отдалечени, застарели, с ниски инвестиции и водеща роля на публичния сектор в местната икономика.
В сравнение с предишната година на национално ниво безработицата регистрира лек спад, като в сравнение с 5,5% през 2024 г., през 2025 г. делът на търсещите работа сред трудоспособното население намалява до 5,3%. Тенденциите на общинско ниво също са подчертано позитивни – в 170 общини има спад на дела на безработните, в 17 няма промяна, а в 78 той леко се повишава. В повечето случаи обаче промените са незначителни, като едва в три общини повишението е с над 2 процентни пункта.
Видими клъстери с негативна динамика могат да бъдат открити най-вече в източната част на страната, както и в районите на Добрич на Плевен – резултат от по-слабите резултати на аграрния сектор след бума през 2022-23 г., както и по-общо намаляващото търсене на труд в отрасла.
Ниската безработица обаче не е непременно само добра новина, твърдят специалистите.
Тя е симптом на постепенното стесняване на пазара на труд, като свиващото се предлагане на работници все по-често е ограничител на потенциала за експанзия на бизнесите, особено в интензивните на знания отрасли, а оттам – на икономически растеж като цяло. Останалите все още в групата на безработните лица често са със силно неблагоприятен профил – с ниско образование или нерелевантни умения, възрастни или пък живеещи в региони с много ниско търсене на работници, което прави наемането им все по-трудно.
Това придава нова спешност на повишаването на инвестиционната активност, особено по посока на повече механизация и роботизация в преработващата промишленост. От друга страна, означава, че отлагането на подобрението на качеството на училищното и висшето образование стават все по-важна пречка пред икономически растеж. Взети заедно, тези две насоки на развитие имат потенциала да увеличат значително производителността на работещите при ограничено предлагане на труд.
