Ирена Владимирова е директор на общинския приют за кучета във Видин. Тя оглавява институцията около година, но за това време научи хората в града, че бездомните животни не са опасност, но трябва да знаем как да се грижим за тях. Ирена Владимирова и пожарникарите на Видин направиха първия благотворителен календар на приюта – пожарникари и кучета..
Колко са кучетата в приюта в момента?
В момента в приюта се отглеждат 70 кучета. Точната бройка се променя постоянно, тъй като ежедневно имаме движение – прием, лечение, кастрации, връщане по местозалавяне или осиновяване.
Колко души се грижат за тях ежедневно?
За животните ежедневно се грижат трима гледачи, имаме ветеринарен лекар, както и ловец за залавяне на безстопанствени кучета. Екипът е напълно нов. Аз също съм пряко ангажирана с грижите за животните като директор на приюта. Това е екипна работа, която изисква постоянство и много голяма отдаденост.
Как успявате да мотивирате доброволците?
Честно казано, не смятам, че имам някаква специална заслуга за мотивацията на доброволците. Те просто откликнаха на един призив, защото до момента в града не е съществувало такова място и такава възможност. Хората искат да помагат – да дадат ласка, любов, да разходят кучетата. Когато тази възможност им беше дадена, се появи изключително силна вълна от съпричастност.
Идват ли деца в приюта, има ли организирани посещения?
Да, имали сме организирани посещения. От част от учениците от 8, 9 и 11 клас на ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Видин, от децата от спортен клуб по кану-каяк „Бдин-77“ и от дечицата от група „Кокиче“ на детска градина „Арабела“, филиал „Незабравка“.
Това е инициатива на техните преподаватели, съответно треньори, които искат да дадат пример и да възпитават децата да бъдат добри към най-беззащитните.
В момента, заради метеорологичните условия, посещенията на по-малки деца са по-ограничени, тъй като доброволческите дни съвпаднаха с влошаване на времето. Очаквам обаче през пролетта и лятото интересът да бъде много по-голям.
При посещенията хората, в частност децата, най-вече се вълнуват от историите на кученцата, т.е. как са попаднали в приюта, как се казват, на колко години са. Много голяма част от посетителите не проумяват, че ежедневно се изхвърлят десетки кучета и че хората са безкрайно безотговорни. Разказвайки тъжните истории на кученцата, винаги се опитвам да наблегна на темата за отговорността и че избора да си вземеш куче трябва да е много добре обмислен и че то е ангажимент за минимум 10-15 години, а не вещ, която да захвърлиш, когато вече не е потребна.
Как се роди идеята за благотворителния календар?
Идеята за календара се появи почти на шега, но с времето все повече се убеждавах, че пожарникарите са най-подходящият избор за първия календар на приюта. Това са хора с огромни сърца – хора, които ежедневно спасяват животи. Какво по-естествено от това да застанат редом до нашите спасени кучета?
Много от пожарникарите, които участваха, лично са спасявали животни, а немалка част от тях са осиновили или приютили кучета и котки от улицата. Това са смели, жертвоготовни и истински съпричастни хора.
Как се решихте да раздавате къщички за уличните животни?
Идеята се роди съвместно с отдел „Екология“ на Община Видин, с който работим в много добро партньорство. Малко преди това бях видяла улично куче, легнало в студа върху картони – изключително тъжна гледка. Когато идеята беше предложена, веднага я подкрепих, защото тези животни наистина имат нужда от подслон. Така започнахме организацията на кампанията.
Организирате ли кампании за осиновяване?
За краткия период, в който съм директор, не сме провеждали конкретни кампании за осиновяване. Всеки, който желае да осинови, е добре дошъл в приюта, като задължително провеждаме дълъг разговор с кандидат осиновителите, съответно те трябва да се съобразят с нашите изисквания, като едно от най-важните е, че сме твърдо против отглеждането на кучета за верига. Ние търсим хора, които ще приемат нашите спасени кученца като част от семействата им и ще им дадат цялата грижа и любов, която заслужават.
Истината е, че в България безпородните кучета много трудно намират домове, затова основно търсим осиновители в чужбина, чрез фондация, с която работим.
Успешни ли бяха кампаниите на „Четири лапи“ за кастрация на улични котки?
Да, кампаниите бяха изключително успешни. Кастрирани бяха 178 котки – дворни и улични. Интересът от страна на хората беше много голям, но за съжаление популацията е толкова сериозна, че това далеч не е достатъчно.
Възползват ли се хората от талоните за кастрация, предоставени от общината?
По последна информация 50% от раздадените талони не са използвани, а изтичат в края на годината. Те се раздадоха много бързо, но реалното им прилагане беше слабо. За съжаление, не мога да кажа, че тази кампания беше успешна.
Работите ли с неправителствени организации и как се справяте с бюджета?
Работим с Фондация „Луси“, която ни подкрепя от самото начало. Фондацията помага изключително много, особено с намирането на домове в чужбина. Благодарение на нея всички наши кучета са тествани, ваксинирани, а болните – лекувани, включително и от дирофилария, лечението на която е дълго и скъпоструващо.
Бюджетът, колкото и да е голям, никога не е достатъчен. Малко хора осъзнават, че основната функция на приюта не е просто да прибира животни, а овладяването на популацията на бездомните кучета. Ежедневно се извършват кастрации, ваксинации, чипиране, а кучетата, които могат, се връщат по местозалавяне. Именно за тези дейности отива най-голямата част от бюджета. До момента в приюта са кастрирани общо 308 кучета, както бездомни, така и домашни кучета, собствениците на които не могат да си го позволят финансово.
Какво е най-важното, което трябва да знаят хората, които се грижат неорганизирано за улични котки и кучета?
Най-важното, което хората трябва да разберат, е че грижата за уличните животни не се изчерпва само с хранене. Храната е важна, но ако не е съпътствана от кастрация, тя всъщност води до точно обратния ефект – до рязко увеличаване на популацията на едно и също място.
Когато на малка територия се обособи група от котки или кучета и те редовно се хранят, но не се кастрират, популацията много бързо нараства. Това неминуемо започва да създава напрежение. Моите наблюдения са, че когато на едно място има една, две или три котки, или едно-две кучета, обикновено няма проблем. Но когато броят им стане по-голям, започва недоволство от страна на гражданите – шум, миризми, страх, оплаквания.
А когато не се вземат навременни мерки, за съжаление, често се стига до крайни и жестоки действия – тровене и насилие над животните.
Затова кастрацията е ключова. Тя не позволява популацията да расте неконтролируемо, животните стават по-спокойни, по-здрави и не създават конфликти. Кастрираните животни са и по-лесни за съвместно съжителство с хората.
Друг много важен аспект, който често се подценява, е обезпаразитяването. Хората хранят животните с най-добри намерения, но пропускат този елемент. Бълхи, кърлежи и вътрешни паразити са проблем не само за самите животни, но и за средата около тях. Обезпаразитяването е част от отговорната грижа и не бива да се пренебрегва.
Важно е хората да разберат, че неорганизираната грижа, макар и водена от сърце, трябва да бъде информирана и отговорна. Само така можем да помогнем реално – и на животните, и на обществото. Грижата трябва да е насочена към устойчиво решение, а не само към временно облекчение.
СИТ
