Едва 9 на сто от православните българи постят осъзнато, 43 % - даряват
Четиридесетдневният Рождественски пост започва днес и продължава до 25 декември. Той е последният пост за годината. Статистиката сочи, че едва 9 процента от православните българи постят осъзнато и спазват всички правила. Все повече обаче се увеличават веганите и вегетарианците, основно сред младите хора. Често те дори не знаят кога започват и кога свършват постите. Хора, които не могат да спрат да ядат месо и животински продукти дори и за 40 дни, могат да се откажат от нещо обичано – шоколад, алкохол или друго. Това, според анализаторите, също е вид пост.
Църквата е установила да се пости още през 1166 г., на събор по време на константинополския патриарх Лука.Тогава за всички християни било постановено да се пости 40 дена преди Рождество Христово.
„Както Господ щедро ни е дал земните плодове, така и ние по времето на този пост трябва да сме щедри към бедните.”, - казва Свети Лъв Велики.
Постът е време, през което можем поне малко да си помогнем за нашето духовно оздравяване. Църквата ни препоръчва да се въздържаме от блажни храни и да вършим дела на милосърдие.
Постът е познание, което може да бъде осветено от Бога, не е обикновено знание, а приемане на самия Бог, убедени са вярващите.
Църква препоръчва на християните по време на Рождественския пост да не ядат животински храни, в това число млечни храни и яйца. През рождественския пост се разрешава да се яде риба през всички дни с изключение на първата седмица на поста и между деня на Св. Игнатий Богоносец до Рождество Христово – 20-25 декември. През целия пост в сряда и петък също не се яде риба.
В днешно време малко хора предприемат пълен пост. Вече почти не се придържаме към стриктния религиозен календар. И все пак немалко са тези, които изпълняват седмица или две от постите. Проучване сочи, че едва 9 на сто от православните българи постят осъзнато и по правилата.
Рождественският пост е и началото на времето за дарения, времето, в което помагаме на хора в нужда.
Даренията по Коледа символизират даровете на тримата влъхви, донесени в чест на раждането на Исус Христос, също дар от Бог за света - тамян, злато и миро. Добрите дела по Рождество са израз на човеколюбие, но и проява на ефекта на зимата, когато се дарява повече.
Повечето българи, както и много други хора по света, не са склонни да дават суми за благотворителност редовно през цялата година. Липсата на такава устойчивост поставя на изпитание много дарителски каузи. Изключение са големите природни бедствия, които предизвикват хуманитарни катастрофи – наводнения, земетресения и друго.
Според официалните данни на Българския дарителски форум през миналата година малко под 48% от българите са дарявали, близо 53% – не. Проучването регистрира лек отлив в процента на дарявалите и така ситуацията с индивидуалното дарителство се връща към равнището от 2020 – 2021 г.
Като генерална тенденция за последните 5 години обаче се отчита лек тласък на активността в дарителството, особено в годините, когато има природни или хуманитарни кризи. Според анализаторите бавно и полека дарителството в България преминава от спонтанна реакция на съчувствие и съпричастност към по-осъзната активност.
Хората все още предпочитат да даряват пари, на второ място идват даренията под формата на вещи, храни, стоки, на трето място е доброволческият труд.
Здравните и социалните каузи остават най-важни за дарителите, наред с дарения, свързани с преодоляване на последствия от бедствия и аварии.
Хората продължават да даряват директно на други хора в нужда.
Изключително нисък е делът на деклариралите даренията си с цел данъчни облекчения.
Сред основните бариери пред дарителството остават съмнения от злоупотреби, нежелание да се дарява, убеждението, че тази дейност е ангажимент на институциите.
Топ 3 на източниците, от които хората черпят информация за каузи и нужд са информацията от близки, социалните мрежи, телевизията.
СИТ
