Днешните деца прекарват много време в ТикТок гледайки танците, които се въртят там, а всъщност е по-добре да отидат някъде, където реално да се движат и да се учат да танцуват, категорична е хореографката и създател на танцова формация „Елит“
Тоника Тодорова е на 27 години, от Враца. Завършила е специалност „Съвременна хореография“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ - Благоевград като хореограф - режисьор. Обича да танцува и да чете. Преди 3 години създава танцова формация „Елит“ за модерни и хип-хоп танци, която работи активно за подобряването на танцовите и артистичните умения на участниците. Определя я като една реализирана мечта, а също и хоби, което развива с професионализъм и удоволствие. Работи в Тийн залата на Регионална библиотека „Христо Ботев“ – Враца и дейността й е свързана с различни инициативи за деца и тийнейджъри.
Как се влюби в танците? Запали ли те някой или по-скоро беше любов от пръв поглед?
Танцувам от много малка, може би това са първите ми спомени - да се поклащам в ритъм с музиката. Родителите ми виждат още в детската градина, че имам талант и интерес в тази посока и ме записват на танци. Минавам през много стилове, докато се изградя като професионалист. Дълги години съм танцувала народни танци, модерен балет и хип-хоп в различни групи в града, а впоследствие в университета успях да премина и през правилата на класическия балет, спортните танци, характерните танци, брейк, бели денс и още доста стилове и дисциплини. За мен танците са любов от пръв поглед, тясно свързани с музиката и свободата на изразяване на езика на тялото чрез движения.
Каква според теб е същността на съвременния танц? Танцувала си на множество сцени, можеш ли да подчертаеш изразени тенденции, общи или различни черти?
Обожавам съвременните танци и разбрах, че това е моят вид изкуство, заради широката палитра от стилове, с която ми позволява да работя. Всеки друг стил се базира на доста по-стриктни правила, докато със съвременните танци това не е така. Тук от хореографа се изисква повече креативност и въображение, но съответно няма граници на поставянето на конкретни движения. Съвременните танци не спират да се развиват и до днес, давайки началото на много подстилове в танцовото изкуство. Танцувала съм на доста сцени както в България, така и извън държавата ни. Това, което наблюдавам последните години е, че при нас в България започва да се развива и да се гледа с друго око на съвременните танци. Хората стават по-отворени към различните стилове, а не само към традиционните ни български народни танци, което има своите плюсове, защото светът е огромен и интересен и това, че уважаваме традициите и корените ни не трябва да изключва да се учим и да попиваме нови знания от други места, извън нашите граници. А защо и да не създадем нещо ново?
Кои са артистите, които те вдъхновяват и оказват влияние на работата ти?
Категорично ми влияят звезди и знаменитости от световния шоубизнес като винаги се старая да бъде пречупено през призмата на моята гледна точка. Една такава танцова група, която представя връх в съвременното танцово изкуство е „ReQuest Dance Crew“, танцов екип от Оукланд, Нова Зеландия, чийто създател и хореограф е Parris Goebel. Те са изключително популярни и гледани в Youtube и социалните мрежи, участват в клипове и концерти на много известни Холивудски изпълнители като Риана, Дженифър Лопес, Джъстин Бийбър, Енрике Иглесиас и други. В листата на самостоятелни танцьори, които препоръчвам за гледане са: Matt Steffanina, Enola Bedard, Dytto, Les Twins и моята фаворитка Jade Chynoweth.
Какво предпочиташ - да танцуваш или да учиш хората да танцуват?
Тук не бих казала нищо друго освен и двете, за да уча хората аз трябва да танцувам. Двете неща вървят заедно ръка за ръка като бих добавила, че в този процес не трябва да спирам и аз да се уча и усъвършенствам, защото особено в днешно време информация може да се черпи от най-различни източници и за да бъде човек в крак с модата е важно да не спира да търси нови идеи.
През последните години танците се харесват и от възрастните. Дори често ги практикуват като спорт, вместо фитнес. Защо обаче избра да са само за деца, при положение, че модерните танци биха се харесали и на големи?
Да, танците остават приятен вариант за активност, която същевременно може да бъде третирана не само като спорт, но и като изкуство. За момента съм се фокусирала върху сценични танци, а те са по-подходящи и предпочитани в детската и юношеска възраст. Харесвам подготовката на такъв тип хореография и целия процес преди представянето на крайния продукт пред публика. В сценичния танц се работи за синхрон, техника, подбират се костюми, грим, цялостна визия, което пък от своя страна дава поле за изява на състезателния ми характер. Също виждам, че за децата и тийнейджърите целият този процес е важен, създава в тях качества за цял живот. За по-големите хора също е от значение да намерят хоби и да се занимават с нещо, но обичайно те са по-заети и не намират време за изяви и цялостното изживяване с тях е по-различно. При репетиции с възрастни групи най-правилният подход за работа е заради самия спорт, без допълнителна обвързаност. Но пък знае ли човек, някой ден може да реша да се пробвам да работя и с хора от други възрасти, би било интересно!
Какво ти носи работата с деца?
Вдъхновение и удовлетвореност. Определено процеса на научаване не е едностранен, защото те също успяват да ме научат на много неща. Дават ми ценен опит и много настроение, а моментите, в които виждам колко много израстват и надграждат са може би най-значимите за мен и труда ми.
Какво предстои на „Елит“?
Надявам се на светло бъдеще и развитие на групата във всички посоки. За нас всяка репетиция и всяка изява е от значение, изгражда танцовите умения на групата и сплотява колектива. Пожелавам ни още много клипове, много научени танци, успешни представяния на състезания, фестивали и конкурси, да излизаме от зоната си на комфорт, да опитваме нови стилове и да разбиваме стереотипите. Градът ни има нужда от такъв тип формация, днешните деца прекарват много време в ТикТок гледайки танците, които се въртят там, а всъщност е по-добре да отидат някъде, където реално да се движат и да се учат да танцуват. Смятам, че съм достатъчно квалифицирана, че да създам хореографии, отговарящи на времето на новите поколения, а и самите ми ученици го доказват с качеството на работата си.
С три думи: Танцът е...?
Любов, здраве, красота.
