Тя пее на български, руски, френски, английски, италиански, испански, португалски, гръцки, …пее нaвсякъде по светa и продължaвa дa изнaся концерти у нaс. Тя е певица, пианистка, аранжор, вокален педагог, текстописец, продуцент. Живее в Казанлък, а в началото на юли „доведе небето над Париж“ във Враца.
Надя, Вие сте музикант с високи изисквания към изпълнението, към репертоара си и това Ви дава възможност да пеете пред всякаква публика. Навсякъде тя е различна, но музиката е изкуство, което ражда чувства за всеки един поотделно. Съобразявате ли се с това, когато сте на сцената?
Всеки изпълнител има свое собствено амплоа и присъствие на сцената, което го отличава от останалите и с което публиката ще го запомни. Изграждането на един музикант е дълъг и сложен процес, изпълнен с много труд, надежди, мечти и стремежи, разочарования и щастливи мигове. Ако работиш над собственото си развитие, рано или късно ще намериш себе си. Когато си искрен, без преструвки и лицемерие и се раздаваш от сърце, публиката го усеща, оценява и съпреживява с теб всеки звук. В този ред на мисли, няма как да отговориш на вкусовите изисквания на всякаква публика. Но дали е необходимо? Все пак има универсална истина – музиката трябва да докосва, да трогва и ако твоите изпълнения имат тези качества, то ще достигнеш да по-голяма аудитория и одобрението ще бъде катализатор за по-нататъшната ти работа.
Какво е за Вас музиката - песен на птички, гръмотевици от небето, или шума на листата в една гора?
Музиката е Божие творение, храна за душата, нематериално богатство, дадено на човек, за да се самоусъвършенства, да осмисля и прави по-красив живота му. Тя е отражение на времето, в което живеем, пресъздадено по законите на красотата. Или както една философска мъдрост гласи: „Музиката започва там, където свършват думите“.
Чувствата, които изпитва човек, слушайки музика, определят неговата вътрешна същност. Може ли една певица с изпълнението си да развълнува до такава степен един слушател, че той да загуби чувство за реалността?
В обществото битува максимата: „Най- важното е първо да се погрижиш за хляба“! съвременното меркантилно и консуматорско общество толкова се е съсредоточило в задоволяването на материалните си потребности, че „духовна храна“ като че ли не му е необходима. Музиката те пренася в една друга красива и имагинерна реалност, облагородява те, докосва сърцето и душата ти. Това е призванието на нас – музикантите, за които често се твърди, че „музикант е диагноза, а не професия“. И ти си ѝ се посветил, независимо какво ти коства и какви облаги ще получиш.
Музиката е за духовно извисените хора. А какво да правим с останалите, за да слушат качествена музика?
Музика звучи навсякъде около нас. Пеенето е физиологичен акт. Ако се огледаш – всички пеят, и хора и птички, почти неосъзнато – било то приспивна песен, било от радост или от друго емоционално състояние. Истинският певец обаче, трябва много да се потруди, за да постигне професионално ниво и да доставя удоволствие на хората със своето изпълнение. Всеки има потребност от музика и не бива да упрекваме никого за неговите предпочитания. Във всеки жанр музика може да се открият добри образци. Мисля, че ако искаме да възпитаваме добър вкус у младите хора, трябва отрано да ги запознаем последователно с различни стилове музика – посещение на опера, симфоничен концерт, джаз или рок концерт, мюзикъл, хоров концерт, музикални беседи, образователни концерти и пр., да насърчаваме децата да слушат музика с високо художествена стойност, но без натиск и насилие. Те сами да направят своя избор.
Вие сте известна в целия свят. Обичате френски шансони. От къде е обичта Ви към тях?
Случайно, още като студентка попаднах на грамофонна плоча с изпълнения на Едит Пиаф. Бях поразена от драматизма, с който пее и от необикновения ѝ глас. Музиката ѝ ме заинтригува и без да знам френски /в училище съм учила италиански/започнах да си превеждам песните ѝ. Прочетох биографичната книга, написана от нейната сестра Симон Берто, която описва трудния ѝ живот и пътя към славата. Като емоционалност мога да ги съпоставя френския шансон с американския блус, който е възникнал някъде по същото време – 20-те, 30-те години на XX век. Музиката на Едит Пиаф не може да се слуша или да се изпълнява безучастно. Всяка песен е една човешка история. Тя пее за мизерията, за тежкия живот на малкия човек, за е споделената любов, за раздели, разочарования… За мен е сериозно преживяване да изпълнявам песните на Едит Пиаф и съм щастлива, когато емоционално въздействам на хората.
Живеем в свят с различни цветове. Едните са топли и сгряват човека. Другите са студени и отблъскват. Трети са сиви и безлични. Има ли цвят хубавата музика?
Сещам се за експеримент на учени, които изследват как влияе различната музика на цветята. В продължение на няколко седмици на две отделни едно от друго растения звучи различна музика. В резултат на това растението, което е „слушало“ класическа музика /творби на Моцарт/ е растяло щастливо и е цъфнало. Другото растение, „обстрелвано“ с тежък метъл рок започнало да повяхва. Така че всички инстинктивно усещаме въздействието на музиката върху нашите сетива.
Музиката възпитава вкус. Какво още трябва да се направи, за да не слушат учениците неподходяща музика?
Със забрана не става! Ученикът трябва сам да се убеди в достойнствата на една музикална творба и да направи сравнение с тази, която е търговски продукт. Значение има и семейната среда. За съжаление социалните мрежи и медиите имат почти господстваща роля в съвременната ни действителност и въпреки това трябва да работим за каузата „стойностна музика“. По поръчка на Министерството на културата изготвих годишните програми по специалността „Поп и джаз“ пеене за националните музикални училища в страната по дисциплините „Поп и джаз пеене“,„Вокални ансамбли“ и „История на поп музиката и джаза“.
Нa 24 юли Вие стaвaте нa 65 години. Кaзaхте ми, че не сте се оженили зa мъж, който дa Ви помогне дa прaвите кaриерa, a зa човек, с когото заедно прaвите музикa. Отгледaли сте много добре възпитaн син. Имaте внучкa. Кaзaхте ми, че сама направлявате живота си. И кaто изпълнител, и кaто чaст от вокална формация „Трaянa“ Вие сте със свой стил и товa хaресвa у Вaс публикaтa. Кaкво си пожелaвaте зa по-нaтaтък в животa?
Пожелавам си да съм здрава и да продължавам да пея. Сцената има свои закони, затова се старая да поддържам добра физическа форма. Започвам деня с упражнения, вегетарианка съм, с една дума живея дисциплинирано. През септември месец по БНТ предстои да се излъчи втори мой концерт със заглавието „От Париж до Неапол“, а миналата година БНТ представи концерa ми „Усещане за жена“ съвместно с Шуменска симфониета и пианиста Ангел Заберски. Щастлива съм, че работя с най-изявените български музиканти, имам още много неосъществени идеи, оптимисткa съм, гледам напред и се надявам на още вълнуващи срещи с публиката.
Ирина Кирилова
