Психичните разстройства вече са водещата причина за инвалидизация в света, като изпреварват сърдечносъдовите заболявания, рака и мускулно-скелетните нарушения. Това показва мащабно международно изследване, публикувано в списание The Lancet и ръководено от учени от Institute for Health Metrics and Evaluation в сътрудничество с Университета на Куинсланд.
През 2023 г. почти двойно повече страдат от психично разстройство в сравнение с 1990 г.
Според анализа близо 1,2 милиарда души по света са живели с психично разстройство през 2023 г., което е почти двойно повече в сравнение с 1990 г. Изследването обхваща 204 държави и територии, 21 региона, 25 възрастови групи и двата пола, което го прави най-мащабната оценка на глобалното бреме на психичните разстройства досега.
Тревожните разстройства скачат с 47%
Учените са анализирали 12 различни психични разстройства. Най-голям товар имат тревожните разстройства и голямото депресивно разстройство. Данните показват, че след 2019 г. честотата на голямото депресивно разстройство е нараснала с около 24%, а тревожните разстройства – с над 47%, като пикът е бил в годините след пандемията от COVID-19.
През 2023 г. психичните разстройства са били свързани с 171 милиона години живот, загубени поради заболяване, инвалидизация или преждевременна смърт – показател, известен като DALY (disability-adjusted life years). Това поставя психичните заболявания на 5 място сред всички заболявания и травми по общо бреме за здравето. Над 17% от всички години, прекарани с инвалидизация в света, се дължат на психични разстройства.
Според авторите на изследването ръстът вероятно се дължи както на последиците от пандемията, така и на по-дълбоки социални фактори като бедност, несигурност, насилие, злоупотреба и отслабване на социалните връзки.
„Тези нарастващи тенденции може да отразяват както продължаващите ефекти от стреса, свързан с пандемията, така и дългосрочни структурни фактори“, коментира д-р Деймиън Сантомауро от Центъра за изследвания на психичното здраве към Куинсландския университет. По думите му справянето с проблема ще изисква дългосрочни инвестиции в системите за психично здраве и по-добър достъп до лечение.
Най-силно засегнати са подрастващите между 15 и 19 години
Изследването показва още, че най-силно засегнати са юношите между 15 и 19 години. В тази възраст тревожните разстройства и депресията имат най-голямо влияние върху психичното здраве. Според учените това е критичен период, който може да повлияе върху образованието, професионалното развитие и социалните отношения в по-късна възраст.
Жените са по-често потърпевши
Данните показват и ясно изразени различия между половете. През 2023 г. около 620 милиона жени са живели с психично разстройство в сравнение с 552 милиона мъже. Жените са имали и по-високо общо бреме на заболяванията. Според учените това вероятно е свързано с по-висока честота на домашно насилие, сексуално насилие, по-голяма грижа за близки и социални неравенства.
Психичните разтройства ли са цената на високия стандарт?!
Най-високи нива на психични разстройства са отчетени в богати региони като Западна Европа и Австралазия (Австралия, Нова Зеландия и близките островни държави), включително в страни като Нидерландия, Португалия и Австралия. Значително увеличение е установено и в части от Африка и Южна Азия.
Парадоксът е, че няма равнозначност в отношението развити страни – достъп до лечение
Изследователите предупреждават, че достъпът до лечение остава силно ограничен. Според данните едва около 9% от хората с голямо депресивно разстройство по света получават минимално адекватно лечение, а в 90 държави под 5% от пациентите получават достатъчна терапия. Само малък брой богати държави като Австралия, Канада и Нидерландия осигуряват лечение на повече от 30% от нуждаещите се пациенти.
Малко пояснения
Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME) към Вашингтонския университет в Сиатъл е един от водещите световни центрове за анализ на глобалното здраве и заболяванията. Институтът стои зад мащабната програма Global Burden of Disease, която проследява разпространението, инвалидизацията и смъртността при стотици заболявания в над 200 държави.
Данните и анализите на IHME играят ключова роля за формирането на здравни политики и приоритети в световен мащаб. Чрез научнообоснован подход институтът подпомага по-доброто разбиране на рисковете за общественото здраве и насърчава ефективни решения за тяхното ограничаване.
/www.puls.bg
