Диспнеята или задухът описва състояние или усещане за невъзможност за дълбоко поемане на въздух. Задухът е многолик симптом на много заболявания и понякога разграничаването му може да бъде сериозен проблем. Диспнеята е често срещано оплакване, засягащо до 25% от пациентите преглеждани в амбулаторни условия. В мнозинството от случаите се касае за различни по характер сърдечни и белодробни заболявания.
Задухът може да бъде причинен от много различни състояния, някои от които възникват остро и могат да бъдат животозастрашаващи, като напр. белодробна емболия, остър миокарден инфаркт. Някои хронични заболявания, като сърдечната недостатъчност и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) могат да са причина за хронична диспнея, с периоди на обостряне. От друга страна припокриващите се клинични прояви на тези заболявания-застойна сърдечна недостатъчност и ХОББ, могат да направят диагностичната оценка на диспнеята клинично предизвикателство.
Особености на диспнеята при жени
При жените разграничаването на оплакванията е още по-трудно като се вземе предвид, че при тях задухът се предизвиква от голямо разнообразие от субективни преживявания и усещания. При женския пол е много по-голяма честотата на сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване. Повече от 50 % от пациентите със сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване са от женски пол, което се свързва с по-високи стойности на артериално налягане, по-тежки симптоми и по-значимо лимитиран функционален клас спрямо мъжкия пол.
Сред по-възрастните пациенти в развитите страни, сърдечната недостатъчност вероятно представлява най-голямото здравно бреме, като се оценява, че 23 милиона души по света страдат от сърдечна недостатъчност и приблизително 50% от тях са жени.
Освен това някои хормонални отклонения при жените могат да се свържат с недостиг на въздух. Така, например бременността и хормоналния дисбаланс могат да се протекат с появата на задух при женските с тези състояния особено в напредналите месеци на бременността. Известно е, че някои хормони участват в контролирането на дишането чрез периферните хеморецептори или имат локални ефекти върху белите дробове и дихателните пътища.
Женските полови хормони естроген и прогестерон намаляват възникването на нарушения на дишането по време на сън, докато тестостеронът по-скоро може да предразполага към тези заболявания. Отдавна е известно, че прогестеронът и щитовидния хормон тироксин действат като стимулатори на дишането. Следователно липсата им може да се свързва с изява на диспнея при жените.
Съвсем наскоро излезнаха нови данни, че няколко хормона, като кортикотропин-освобождаващ хормон и лептин, действат като респираторни стимуланти. Соматостатинът, допаминът и невропептид Y имат потискащ ефект върху дишането. Животински модели и експериментални изследвания върху хора показват, че и много други хормони могат да участват в дихателния контрол, като тепърва се очаква натрупването на нови доказателства относно този фин хормонален контрол.
Психогенна диспнея – как се обяснява?
Освен всички соматични сърдечни и белодробни заболявания, които съучастват за появата на диспнея, трябва да се направи оценка и на психологическите фактори, които способстват за появата ѝ. Психогенният задух, известен още като функционално дихателно разстройство възниква, когато психически стимул (а не физически) предизвиква усещане, че човек не получава достатъчно въздух.
Психогенният задух всъщност е състояние, което трябва да се третира също толкова сериозно, колкото всички останали. Засегнатите хора често изпитват нужда да дишат по-бързо и дълбоко, въпреки че снабдяването на кръвта с кислород обикновено е нормално. Стресът и силните емоционални стимули се приемат за най-честите провокиращи фактори на състоянието.
Въпреки, че точните патофизиологични механизми, които стоят в основата на психогенния задух, не са напълно изяснени, се смята, че стресът и психологическите натоварвания могат да доведат до свръхстимулация на автономната нервна система. Автономната нервна система регулира много процеси в човешкото тяло, вкл. участва и в контрола на дишането.
Ако има свръхстимулация по веригата, това може да доведе до свръхактивност на дихателния център в мозъка и дихателните мускули в резултат, на което настъпва субективното усещане за недостиг на въздух. Пациентите често описват оплаквания, като задух или усещане за невъзможност за достатъчно дълбоко поемане на въздух, ускорено или неравномерно дишане (хипервентилация). Могат да опишат усещане за стягане в гърдите, стягане в гърлото, сърцебиене и страх.
Паник атаките са едни от най-честите причини за възникване на психогенен задух. Понякога протичането им може да бъде толкова тежко, че да влоши значително качеството на живот на пациентите. Лечение на психогенната диспнея се прилага, когато бъдат изключени всички органични причини за възникване на състоянието. То включва прилагане на психотерапия, техники за дихателна гимнастика и понякога използването на медикаменти селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRIs) или бензодиазепини за кратък период от време.
Както става ясно причините за диспнеята са различни и изискват правилна диагноза, различен терапевтичен подход и понякога дългосрочно лечение. Много научни доказателства доказват, че наличието на диспнея вече е предсказващ фактор за повишена смъртност. Следователно ранното отдиференциране на причината за настъпването й може да спомогне за ограничаване на дългосрочните ефекти на това състояние.
/www.puls.bg
